Герман Дамовски

Герман Дамовски
български и гръцки комунистически деец
Роден
Починал
1959 г. (59 г.)

Герман Петров Христов – Дамовски, наричан Старио, е български и гръцки комунистически деец. Член на Вътрешната македонска революционна организация, после на ВМРО (обединена), когато приема идеите на македонизма. Репресиран е многократно от българските и гръцките власти.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ръководството на Леринския район на НОФ, 25 март 1948 г.: Султана Наскова, Тане Наумов, Махи Пилева, Герман Дамов и Стеряна Вангелова.

Герман Дамовски е роден на 1 септември 1899 година в леринското село Герман, тогава в Османската империя, днес Агиос Германос, Гърция. Негов баща е войводата от ВМОРО Петър Христов Германчето.

През 1916 година е измъчван от гръцката власт и като бежанец пристига в България. През 1918 година се присъединява към работническото движение в София, а от 1924 година е майстор шивач. През 1926 година е ръководител на Разузнавателната организация на ВМРО за Преспанска околия[1]. Близък е на дейци от ВМРО (обединена) и БКП, а през 1934 година участва в убийството на пунктовия началник на ВМРО във Варна Мане Накашев.[2] Заради убийството е осъден на смърт от ВМРО и от българския съд, но впоследствие е оправдан. През 1937 година е интерниран в Котел заради левите си убеждения, а през 1938 година е повторно интерниран в Берковица във връзка с убийството на генерал Йордан Пеев.

През 1941 година, по време на Втората световна война, подпомага пленниците от Итало-гръцката война. През 1943 година е задържан на гара Ристовац от българската полиция заедно с дошлите от Сърбия Богоя Фотев и четирима други нелегални. Освободени са с помощта на комунисти, внедрени в българските институции. Същата година се изселва със семейството си в битолското село Бистрица, където се свързва с югославските партизани.

След 1946 година Герман Дамовски участва в Гръцката гражданска война и подпомага „славомакедонските“ институции в Герман и Желево. Действа като партизанин и организатор в Преспанско, Леринско, Костурско и Кайлярско. Участва в боевете в Грамос планина, а след разгрома на комунистите в Гърция през 1949 година бяга в Полша. Набеден за титовист, е изключен от Гръцката комунистическа партия на 23 ноември 1949 година. През март 1950 година влиза в затвора, но Вроцлавският градски съд го освобождава. През 1952 година гръцки комунисти повторно повдигат обвинения срещу него. Арестуван е в Згожелец за трети път и е екстрадиран в България, където е арестуван през април същата година. Затворен е в концентрационния лагер Белене, откъдето е освободен на 6 януари 1954 година[3][4]. Живее в София при брат си Спиро, където умира през 1959 година.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спомени на Георги Попхристов [1]
  2. Литовски, Александар. Jубилеен календар од Егејскиот дел на Македонија во 2009 година, стр. 19.
  3. Егејска Македонија во НОБ 1946, Том III, Скопје 1976.
  4. Егејска Македонија во НОБ 1949, Том VI, Скопје 1983.
  5. Миовски, Герман. Пепелища на времето (История, бит и култура на село Пъпли в Самуилова Преспа), Издателство Земя, София, 2010, стр. 534.