Германска Нова Гвинея
| Германска Нова Гвинея | |
| — колония на Германия — | |
| 1885 – 1915 | |
 Знаме  Герб | |
 | |
| Континент | Океания |
|---|---|
| Столица | 1885 – 1891: Финшхафен 1891 – 1899: Фридрих Вилхелм Хафен 1899 – 1910: Хърбъртшое от 1910: Рабаул |
| Официален език | Немски и австронезийски и папуански език |
| Население | |
| По оценка от | ок. 600 000 аборигени, ок. 400 немци |
| Валута | Новогвинейска марка, от 1911: Райхсмарка |
| |
| Днес част от |  Микронезия Маршалови острови Науру Палау Папуа Нова Гвинея Северни Мариански острови |
| Германска Нова Гвинея в Общомедия | |
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Германска Нова Гвинея (на немски: Deutsch-Neuguinea) е название на немско колониално владение в западната част на Тихия океан. Общата площ на колонията е възлизала на 242 476 кв. км, а населението ѝ към 1912 г. възлиза на 478 843 туземци и 772 германци. Германска Нова Гвинея обединява всички немски колониални владения в южните морета с изключение на Самоа.
Възникване и живот на Германска Нова Гвинея[редактиране | редактиране на кода]
Обединението на Германия бележи появата не само на една нова велика сила на европейския континент, но и дава начало на бурна агитация в германското общество за придобиване на собствени германски колониални владения. Мисълта за придобиването на колонии спира да бъде фантасмагория на малка група хора, а се превръща в политическа тема. Германски търговски ханзейски фирми са доста активни в района на Тихия океан още от средата на XIX век. Постепенно се очертава и политическа подкрепа за ханзейската търговска експанзия в района. Център на развитието на немската търговия в този огромен район стават полинезийските острови. Към 1877 г. 87% от износа и 79% от вноса на Самоа и Тонга е в ръцете на германските търговци.
Колониалният ентусиазъм в Германия обаче не е повсеместен. Чуват се и гласове, които оспорват търговската изгода от придобиването на тези некултивирани и твърде отдалечени от метрополията земи. В крайна сметка надделяват гласовете на привържениците на колониалната политика. Така през 1882 г. група едри банкери основават Компания за Нова Гвинея (на немски: Neuguinea-Kompagnie). Целта на компанията е колониална експанзия в Южния Пасифик и по-точно в Нова Гвинея, Архипелага Бисмарк, Соломоновите острови. Малко по-късно името на компанията е сменено на Консорциум за Нова Гвинея (на немски: Neuguinea-Konsortium), но целите остават същите.
На 17 май 1885 г. компанията получава от немския кайзер суверенните права над североизточната част на Нова Гвинея, известна още като Земя на Кайзер Вилхелм. Към края на 1886 г. правата на компанията обхващат и северните Соломонови острови.
На 7 октомври 1898 г. германското правителство сключва договор с Консорциума за Нова Гвинея, по силата на който си връща суверенните права над колонията. Макар и минала под управлението на правителството Консорциума за Нова Гвиния и по-точно стоящите зад него едри капиталисти не се отказват от своята дейност в колонията. Правят се опити за отглеждане на памук, тютюн, кокосови орехи и други тропически култури. Към началото на XX век поради силното разрастване на плантациите се налага и внос на работна ръка от Китай и Ява. Вдигат се данъците за туземното население с цел да бъде принудено да работи в плантациите.
Още през 1899 г. се появява и първата пощенска марка с щампа Германска Гвинея. Същата година германското правителство използва затрудненото положение на Испания и закупува за 17 милиона марки Каролинските и Марианските острови и Палау. Те също биват включени към колонията.
Столица на Германска Нова Гвинея е Финшхафен. Пристанището носи името на откривателя на залива немския изследовател Ото Финш. Поради епидемия от малария пристанището е изоставено през 1891 г. и е възстановено едва 10 години по-късно. През следващите години седалището на компанията е в днешния град Маданг, тогава наричан Фридрих Вилхелмсхафен. От 1899 до 1910 г. седалище на губернатора на колонията е Кокопо, тогава наричано Хербертсхьое. Последното седалище на германския губернатор е Симсонхафен (днес Рабаул). От това време датира възникването на втори немски креолски език, известен като Unserdeutsch и употребяван и до днес от отделни лица. Симсонхафен бива замислен и проектиран от германската колониална власт като красив град, разполагащ с широки алеи и огромни паркове.
Първата световна война слага край на Германска Нова Гвинея. По-голямата част от територията на колонията е заета от австралийски войски още през август 1914 г., японците почти без да срещат съпротива заемат Марианските, Каролинските и Маршалските острови, както и Палау. През 1920 г. ОН предоставя колонията под австралийски и японски мандат. Междувременно почти всички немски обитатели са принудени да напуснат бившата вече колония, лишени са от имущество си и обеднели се завръщат в родината си.