Георги Чакъров (възрожденец)

Wikipedia open wikipedia design.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Чакъров.

Георги Чакъров
български възрожденец

Роден
Починал
1892 г. (63 г.)
Политика
Депутат
(1877 – 1878)   
Къщата на Чакърови в Струга и Агния Чакърова

Георги С. Чакъров e български общественик, деец на Българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1829 година в град Струга. Виден народен деец в българската църковна борба. Сподвижник на Братя Миладинови, с които е арестуван в 1861 година, но е освободен. В 1876 година е избран за български депутат от Охридско в Османския парламент. Баща е на дейците на ВМОРО Александър Чакъров, Станислав Чакъров и Славка Чакърова,[1] както и на Анастасия Чакърова, съпруга на Димитър Узунов и майка на Христо Узунов.[2] След Руско-турската война е член на Охридската българска община.[3] Чакъров е много близък приятел на Григор Пърличев, който при известието за смъртта му възкликва „Бре!... И тази ли планина се повали.“[4]

Чакъров умира в 1892 година на 63-годишна възраст.[5]

Атанас Шопов го описва като

стар, родолюбив българин... человек с дълбоко гръцко образование и начитан...[6] който има своите заслуги пред олтаря на българското възраждание в оная страна... Какъвто портрет, каквато българска картина и да е излязла от петдесет години насам, портрет или картина, които да представляват някой български деятел, нещо из българския живот и история, из църковния български въпрос - всичко Чакъров си е достави и е украсил стените на дома си. Сам Чакъров е живата история на въпроса. Той дълго време е бил член в правителствени учреждения и е давал силна поддръжка на деятелите по въпроса. Турския и гръцкия език знае много добре и е много чел всевъзможни исторически и археологически книги. Турското население го уважава и питае доверие към него, защото е човек, който обича истината. Чакъров е душа човек. Той е имал грамадно състояние, но последните години го е изгубил, вследствие на което се е предал на пиянство.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 35.
  2. Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, София, 1969, стр. 162.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 642.
  4. Петър Карчев, През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 19. ISBN 954321056X
  5. Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, София, 1969, стр. 322.
  6. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 285.
  7. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 304.
     Портал „Македония“         Портал „Македония    


This page is based on a Wikipedia article written by contributors (read/edit).
Text is available under the CC BY-SA 4.0 license; additional terms may apply.
Images, videos and audio are available under their respective licenses.

Destek