Георги Радев (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Радев.
| Георги Радев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | 1857 г. |
|---|---|
| Починал | 15 февруари 1942 г. |
| Георги Радев в Общомедия | |
Георги Николов Радев, известен като Бродалията и Радо,[1] е български революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, серски войвода на ВМОРО.[2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Радев е роден в 1857 година в сярското село Горно Броди, тогава в Османската империя, днес Ано Вронду, Гърция. Баща му е овчар и той самият до тридесет и осмата си годишнина се занимава с овчарство. Първоначално е ятак на войводите Георги Зимбилев и Стою Костов. В 1895 година е арестува и затворен и след освобождението си става четник в четата Илия Кърчовалията, с която участва в Четническата акция на Македонския комитет. По-късно е четник при Гоце Делчев. От 1899 до 1905 година е серски войвода. На 4 май 1903 година Георги Радев участва в сражението при село Баница, Сярско, в което е убит Гоце Делчев. През декември 1904 година Георги Радев залавя и екзекутира предателите на Гоце Делчев.[3]
На 5 март 1905 година четата на Георги Радев влиза в Елшан и обгражда гъркоманските лидери, начело с Васил Челебиев (Василиос Целебонис) и при започналата престрелка загива Хараламби Диамандиев (Хараламбос Диамандис) и е ранен Петър Андонов (Петрос Антониу) от Кумли.[4]
В 1908 година по време на Младотурската революция е арестуван и затворен в Сяр.[3]
В 1912 година с четата си подпомага Българската войска. Доброволец е в Македоно-одринското опълчение в четата на Георги Занков и щаб на 5 одринска дружина. Награден е с орден „За храброст“, IV степен.[5] Участва и в Първата световна война.[3] Преселва се в Оряховско със семейството си. След освобождението на Сярско през 1941 година заминава в родния си край. Отбива се в Асеновград, където умира на 15 февруари 1942 година.[6][7][8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 20, 81.
- ↑ Кратка биография на Георги Радев
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 174.
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 11 декември 2014.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 589.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 142.
- ↑ Томовъ, Л. Георги Радевъ // Илюстрация Илиндень 4 (134). Илинденска организация, Априлъ 1942. с. 6.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 61.
