Георги Владимиров

Тази статия или раздел има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Георги Владимиров е български културолог и историк.^[1][2] Работи по проблеми на средновековната история и култура на Дунавска и Волжка България, на Златната орда, културните модели и техния сравнителен анализ, проявите на българското в разнообразни историко-културни контексти. Доктор по история, магистър по теория и история на културата.

Член на Съюза на учените в България.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Георги Владимиров е носител на Международната награда „Проф. Франциско Герра“ (2005 г.), на Диплом за високи научни постижения (за 2009 и за 2021 г.) и на Грамота за научно-приложен принос в сферата на хуманитаристиката (2011 г.) от Съюза на учените в България за проучванията си в областта на волжкобългарското културно наследство.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги

• Казанското ханство. София, Тангра ТанНакРа ИК, 2005. ISBN 954-9942-77-5. (Удостоена с благодарствено писмо-грамота от Съвета на Уляновската градска просветителска обществена организация „Булгарское возрождение“, 2012 г.);
• Дунавска България и Волжка България – формиране и промяна на културните модели /VII-XI в./. София, Орбел, 2005. ISBN 978-954-496-075-9.
• Волжка България и Казанското ханство: строително изкуство и архитектура. София, Тангра ТанНакРа ИК, 2006. ISBN 978-954-9942-91-0. (Удостоена с Втора награда в раздел „архитектурна книжнина“ на Националния преглед за българска архитектура – 2008 г.);
• Волжка България и Казанското ханство в географските карти на Средновековието и Новото време. София, ВИ „Св. Георги Победоносец“, 2007. ISBN 978-954-509-381-4. (Номинирана за Националната награда „Христо Г. Данов“ 2008, раздел „Хуманитаристика“.)
• Златната Орда и българите (в съавторство с проф. Пламен Павлов). София, ВИ „Св. Георги Победоносец“, 2009. ISBN 978-954-509-418-7. Второ, допълнено издание, София, изд. „Българска история“, 2021 ISBN 978-619-7496-90-1.
• Другата България на Волга: изгубената цивилизация. София, Издателство „Световна библиотека“ ЕООД, 2009. ISBN 978-954-574-004-6.; второ издание - 2021.
• Волжка България и Казанското ханство: предания и легенди на народите по Средна Волга. Пловдив, Издателство „Летера“, 2011. ISBN 978-954-516-946-5.
• Серьги в виде знака вопроса из средневековой Болгарии (XIII-XIV вв.). Казань, ИА АН РТ, 2018;
• Етюди по история и култура на волжките българи. София, Издателство „Изток-Запад“, 2019, ISBN 978-619-01-0473-5;
• Великата България на Волга през средните векове. София, Издателство "Просвета", 2019, ISBN 978-954-01-3933-3. (Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ 2020);
• Обеци с форма на въпросителен знак от средновековна България (XIII-XIV в.) /второ преработено и допълнено издание/. София, „Уникарт“ ЕООД, 2019. ISBN 978-954-2953-91-3.

Статии

• Освен на изброените книги, Георги Владимиров е автор на около 100 статии, студии и проучвания в областта на средновековната история и култура, публикувани в България и зад граница.

Съставителство и редакторска работа

• Съставител е на първата в България христоматия с писмени източници за Волжка България.
• Научен редактор на монографията на Стивън Рънсиман „Византийската теокрация“. УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2006.
• Съавтор и научен редактор (заедно с проф. Пл. Павлов) на том II от поредицата „Българска национална история“. Изд. „Абагар“, 2013.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Биографии“          Портал „Наука“          Портал „История“          Портал „София“          Портал „България“