Гай Марций Фигул (консул 64 пр.н.е.)
| Гай Марций Фигул Caius Marcius Figulus | |
| римски политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-късно от 44 г. пр.н.е. |
| Религия | Религия в Древен Рим |
| Семейство | |
| Род | Марции |
| Майка | неизв. |
| Деца | Луций Марций Фигул[1][2] |
Гай Марций Фигул (на латински: Gaius Marcius Figulus) е политик на Римската империя от 1 век.
Гай Марций Фигул вероятно е роден като Минуций Терм,[3][4] син и внук на Гай, и е осиновен от фамилията Марции.
През 64 пр.н.е. той става консул заедно с Луций Юлий Цезар.[5] Следващата година Фигул помага като оратор на тогавашния консул Цицерон да се бори със заговора на Катилина.[6] На 5 декември 63 пр.н.е. той гласува за смъртните присъди на някои заловени заговорници.[7] Вероятно живее след това още няколко години. Цицерон пише за неговия гроб.[8]
Неговият син Луций Марций Фигул е адмирал през 43 пр.н.е.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Friedrich Münzer, RE, XIV,2, 1559, 1560, Marcius 63)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ C. Marcius (63) C. f. C. n. Figulus // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 2762 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ DNP, 7, 858, Marcius [I 12]. Caesare et Turmo; Цицерон, ad Atticum 1, 1, 2 Thermus
- ↑ Дион Касий, 37. Römischen Geschichte. Thomas Robert Shannon Broughton, The magistrates of the Roman republic, 2, S. 160.
- ↑ Дион Касий, 37, 6, 4; 37, 10, 1; u. a.
- ↑ Цицерон, Philippica, 2, 12.
- ↑ Цицерон, Epistulae ad Atticum, 12, 21, 1.
- ↑ Цицерон, de legibus 2, 62