Възнесение Господне (Робово)
| „Възнесение Господне“ „Вознесение Господне“ | |
_(2).jpg) | |
 Местоположение в Робово | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Робово |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Струмишка |
| Изграждане | 1864 година |
| „Възнесение Господне“ в Общомедия | |
„Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ (на македонска литературна норма: „Вознесение Господне“, „Свети Спас“) е възрожденска православна църква в струмишкото село Робово, Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата започва да се изгражда в 1860 година по инициатива на местния родобюбив чорбаджия Мицо Караджата, подпомогнат от Арсени Костенцев, отворил в същата година българско училище в Робово.[2] Храмът е завършен в 1864 година.[3] В 1865 година в изписването на храма участва мелнишкият зограф Лазар Аргиров.[4] В храма първоначално служи свещеник Михаил Попниколов от Берово, след него Яне Темелкович от Радовиш и след него отец Глигор също от Радовиш.[5]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика с равен таван на трите кораба. Трите кораба са разделени с пет двойки колони.[6] Капителите са проста обърната пресечена пирамида.[7] Стълбовете са изписани с флорални композиции. Капителите са комбинация от торус и трохилус. На равния таван на централния кораб в кръгъл медальон е изписано допоясно изображение на Иисус Христос Вседържител.[8]
От север и запад има открит трем. На запад е пристроена камбанария.[9] Апсидата на изток е единична, неразчленена и без декорация.[10] Прозорците са с полукръгли арки (окулуси), а на източната фасада кръгла мандорла, в която е разположен равностранен фитоморфен кръст (четирилистна детелина).[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
- ↑ Костенцев, Арсени. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 18 - 20. Посетен на 2 декември 2016.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 158. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николовски, Антоние. Сликарството на XIX век во Струмичкиот краj. – В: Зборник на трудови. Струмица, 1989, стр. 155-156.
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 15156. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 203. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 211. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 212. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 204. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 207. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 209. (на македонска литературна норма)
