Враня (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Враня.
| Враня | |
 | |
  Враня  Враня | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 87 души[1] (15 март 2024 г.) 7,36 души/km² |
| Землище | 11,939 km² |
| Надм. височина | 230 m |
| Пощ. код | 2830 |
| Тел. код | 07438 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 12200 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
| Враня в Общомедия | |
Вра̀ня е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в южните части на Пирин планина, на надморска височина 230 м, на 9 км южно от Мелник и на 7 км от ГКПП Кулата. Климатът е преходно-средиземноморски с горещо лято, ранна пролет, кратка есен и мека зима.[2] Синорът (границата) на Враня обхваща площ от 11939 дка, разпределени в 125 местности. Средните валежи на годишна база са 550 мм. Почвите са предимно излужени канелени горски. Теренът е хълмисто равнинен.[3]
Природните условия благоприятстват за животновъдството и отглеждането на трайни насаждения, предимно лозя, както и земеделските култури – пшеница, сусам, царевица. Климатичните особености, релефът и географските особености на региона са предпоставка за лозарство и винарство, като произвежданото вино е с висок клас.
Тук вирее местният сорт Широка мелнишка лоза, прочут с хубавото вино, което се произвежда от него.[2] От селото се разкриват гледки към планина Славянка и природния резерват Алиботуш, Беласица и Пирин.
История[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век Враня е чисто българско и се числи към Демирхисарската кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Враня (Vrania) е посочено като село с 80 домакинства и 230 жители българи.[4]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Враня, на СИ от Валовища 4 часа. Околност ридеста и плодородна. Има църква и училище. Четат смесено. 120 къщи българе.[5] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Враня живеят 480 българи-християни.[6] Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Vrania) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското му население се състои от 600 българи екзархисти. В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 31 ученици.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Враня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | |
| Общо | 151 |
| Българи | 148 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | 3 |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Ежегодният събор на селото е в неделята преди църковния празник Свети дух.
Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В селото се намира защитено вековно дърво от вида Източен чинар (Platanus orientalis) на възраст над 300 години, с височина около 10 м, тройно стъбло с обиколка около 120 см, за всяко от трите стъбла, намиращо се в имот с номер 000006 съгласно карта на възстановената собственост за землището на с. Враня, ЕКАТТЕ 12200, община Сандански, област Благоевград, с координати Х= 4467002,854 и Y= 8505104,209.[10] През юли 2008 г. с помощта на Преслеров свердел се взема проба от дървото, според която възрастта на чинара е 620 г.[11]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Враня
Атанас Спасов (Таската Серски) (1878 – 1923), български революционер;- Георги Поцков (1883 – 1938), български революционер;
- Мицо Врански (Мицо Стоянов) (1866 – 1908), български революционер;
- инж. Георги Куков, главен проектант на ПАВЕЦ „Чаира“;
- арх. Йорданка Поцкова, главен проектант на сградата на Военно медицинска академия – София;
- Христо Врански (1879 – 1905), български революционер от ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б МИРЕЛА. с. Враня // 30/12/2021.
- ↑ Пачевуров, Атанас. По пътищата на времето. Събития и хора. Благоевград, Издателство "Бон", 2012. ISBN 978-954-395-080-5. с. 24.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 860.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Изпълнителна агенция по околна среда. Регистър на вековните дървета в България // Посетен на 2023-03-04.
- ↑ Пачевуров, Атанас. По пътищата на времето. Събития и хора. Благоевград, Издателство "Бон", 2012. ISBN 978-954-395-080-5. с. 51.
