Волфрам Зиверс
| Волфрам Зиверс Wolfram Sievers | |
| германски доктор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Германия |
| Работил | доктор |
| Престъпна дейност | |
| Принадлежност |  Нацистка Германия |
| Престъпления | експерименти с хора |
| Жертви | 112 |
| Период | 1943 – 1945 |
| Присъда | смъртна присъда |
| Затвор | Ландсберг |
| Волфрам Зиверс в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Волфрам Зиверс (на немски: Wolfram Sievers) е германски доктор и офицер от СС.
Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]
Зиверс е роден през 1905 г. в Хилдесхайм, провинция Хановер (сега в Долна Саксония), син на протестантски църковен музикант. Съобщава се, че е музикално талантлив, че свири на клавесин, орган и пиано и обича немската барокова музика. Изгонен е от училище, защото е активен в Deutschvölkischer Schutz und Trutzbund и продължава да учи история, философия и религиозни изследвания в Техническия университет в Щутгарт, докато работи като продавач. Член на Bündische Jugend, той става активен в Artamanen-Gesellschaft, националистическо движение.[1]
Аненербе[редактиране | редактиране на кода]
Зиверс се присъединява към НСДАП през 1929 г. През 1933 г. ръководи Фондация „Екстринщайн“, основана от Хайнрих Химлер. През 1935 г., след като се присъединява към СС същата година, Зиверс е назначен за Reichsgeschäftsführer или генерален секретар на Аненербе. Той е действителният директор на операциите на Аненербе и до края на войната се издига до ранг СС-Щандартенфюрер.
През 1943 г. Зиверс става директор на Института за военни научни изследвания, който провежда широки експерименти, използващи хора. Той подпомага и събирането на черепи и скелети за изследването на Август Хирт в Reichsuniversität Straßburg, като част от тях са избрани и убити 112 еврейски затворници, след като са фотографирани и антропологичните им измервания са взети.
Процес и екзекуция[редактиране | редактиране на кода]
Зиверс е съден по време на т. нар. Докторски процес в Нюрнберг, след края на Втората световна война, където той е наречен „нацисткият синигер“ от журналиста Уилям Шайрър, заради „дебелата му черна брада“.[2] Институтът за военни научни изследвания е създаден като част от Аненербе, а прокуратурата в Нюрнберг поема отговорността за експериментите върху хората, проведени под егидата на Аненербе. Зиверс, като най-висш административен служител, е обвинен в активно подпомагане и насърчаване на престъпните експерименти.[3]
Обвинен в членство в организация, обявена за престъпна (СС) от Международния военен трибунал, и замесена в извършването на военни престъпления и престъпления срещу човечеството. В защитата си той твърди, че още през 1933 г. е бил член на антинацистко съпротивително движение, което планира да убие Адолф Хитлер и Хайнрих Химлер, и че е получил назначаването си за управител на Аненербе, за да се доближи до Химлер и да наблюдава действията му. Освен това той твърди, че е останал на поста по съвета на своя лидер на съпротивата, за да събере жизненоважна информация, която да помогне за свалянето на нацисткия режим.[4]
Зиверс е осъден на смърт на 20 август 1947 г. за престъпления срещу човечеството и е обесен на 2 юни 1948 г. в затвора Ландсберг в Бавария.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lixfeld, Hannjost. The Nazification of an Academic Discipline: Folklore in the Third Reich. Indiana University Press, 1994. ISBN 0-253-31821-1. с. 198–199.
- ↑ Shirer, William L. The Rise and Fall of the Third Reich. Simon and Schuster, 1960. с. 981.
- ↑ Epstein, Fritz T., War-Time Activities of the SS-Ahnenerbe (in On the Track of Tyranny: Essays Presented by the Wiener Library to Leonard G. Montefiore, on the Occasion of His Seventieth Birthday. Ayer Publishing, 1971. с. 79–81.)
- ↑ McDonald, Gabrielle Kirk. Substantive and Procedural Aspects of International Criminal Law: The Experience of International and National Courts. BRILL, 2000. ISBN 90-411-1134-4. с. 1755.
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wolfram Sievers в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
