Волфганг Вайраух
| Волфганг Вайраух Wolfgang Weyrauch | |
| Псевдоним | Йозеф Шерер |
|---|---|
| Роден | 15 октомври 1904 г. |
| Починал | 7 ноември 1980 г. |
| Професия | поет, писател, драматург |
| Националност |  Германия |
| Жанр | поезия, драма |
| Награди | „Андреас Грифиус“ (1973) |
| Уебсайт | |
| Волфганг Вайраух в Общомедия | |
Волфганг Вайраух (на немски: Wolfgang Weyrauch), с псевдоним Йозеф Шерер, е германски поет, белетрист и автор на радиопиеси, роден в Кьонигсберг (днес Калининград) в семейството на земемер.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Изучава актьорско майсторство във Франкфурт на Майн и получава театрални ангажименти в Мюнстер, Бохум и Тале. После следва германистика, романистика и история във Франкфурт. През тридесетте години Вайраух работи като редактор и публикува първите си книги. Цялата Втора световна война прекарва на фронта и в края ѝ за няколко месеца е задържан в съветски военнопленнически лагер. След войната работи отново като редактор в различни литературни и културни издания в Берлин, Ворпсведе, Хамбург и Дармщат.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Вайраух публикува стихосбирките си „За милосърдието на щастието“ (1946), „Чучулига и ястреб“ (1948), „Край и начало“ (1949) и „Написано на стената“(1950). Наред с това се изявява и като успешен белетрист и радиодраматург, но неговата поезия заема значимо място в панорамата на немската следвоенна лирика. Той е автор и на редица литературни антологии. От 1951 г. Вайраух е член на литературното сдружение „Група 47“. Принадлежи към движението литература на развалините. Стихосбирките му „Песен, за да не умреш“ (1956) и „Никога мракът не успява“ (1956) събуждат силен интерес с лаконичния си изказ и хуманния призив към вселюбов и съкровено изживяване на природата – с това Вайраух става един от важните представители на немската следвоенна „природна лирика“.
Признание[редактиране | редактиране на кода]
От 1967 г. поетът е член на Немската академия за език и литература в Дармщат. Публикува още „Стихотворения“ (1974), „Запетайката накрая“ (1977) и „Пешеходци“ [1] (1978), следва и посмъртното издание „Обезглавен трикратно“ (1983), както и събраните му стихотворения под заглавие „Атом и алое“ (1987).
За творчеството си Волфганг Вайраух е удостоен с наградата „Андреас Грифиус“ (1973).
На негово име град Дармщат нарича през 1979 г. литературната награда „Волфганг Вайраух“ за поощряване на млади поетически таланти.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Der Main, 1934
- Strudel und Quell, 1938
- Ein Band für die Nacht, 1939
- Eine Inselgeschichte, 1939
- Das Liebespaar, 1943
- Auf der bewegten Erde, 1946
- Von des Glücks Barmherzigkeit, 1946
- Die Liebenden, 1947
- Die Davidsbündler, 1948
- Lerche und Sperber, 1948
- An die Wand geschrieben, 1950
- Bitte meiner älteren Tochter, 1952
- Die Feuersbrunst, 1952
- Bericht an die Regierung, 1953
- Die Minute des Negers, 1953
- Gesang um nicht zu sterben, 1956
- Nie trifft die Finsternis, 1956
- Anabasis, 1959
- Mein Schiff, das heißt Taifun, 1959
- Das Jahr, 1961
- Die japanischen Fischer, 1961
- Dialog mit dem Unsichtbaren, 1962
- Das grüne Zelt. Die japanischen Fischer, 1963
- Die Spur, 1963
- Dialog über neue deutsche Lyrik, 1965
- Komm, 1965
- Das erste Haus hieß Frieden, 1966
- Etwas geschieht, 1966
- Unterhaltungen von Fußgängern, 1966
- Geschichten zum Weiterschreiben, 1969
- Flug über Franken und Hessen, 1970
- Ein Clown sagt, 1971
- Wie geht es Ihnen?, 1971
- Mit dem Kopf durch die Wand, 1972
- Das Ende von Frankfurt am Main, 1973
- Gedichte, 1974
- Beinahe täglich, 1975
- Lieber T., 1976
- Das Komma danach, 1977
- 2 Litaneien, 1977
- Fußgänger, B-Ebene, Hauptwache, Rolltreppe, hinauf, hinab, 1978
- Hans Dumm, 1978
- Ein Schluck von Vernunft (Lichtenberg), 1978
- Blickpunkt Darmstadt, 1979
- Ein Gedicht, was ist das?, 1980 (zusammen mit Fritz Deppert)
- Epilog für Darmstadt, 1981
- Anders wär's besser, 1982
- Zeugnisse & Zeugen, 1982
- Dreimal geköpft, 1983
- Proust beginnt zu brennen, 1985
- Atom und Aloe, 1987
- Lebenslauf, 1988
- Das war überall, 1998
Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]
- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Волфганг Вайраух- Поезия от Волфганг Вайраух Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Волфганг Вайраух в Die LYRIKwelt
- ((en)) Волфганг Вайраух в
Internet Movie Database
|
