Владислав Алексиев
| Владислав Алексиев | |
| български юрист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Право, история |
| Работил в | Военно училище в София Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Никола Алексиев (възрожденец) |
| Майка | Царевна Миладинова |
| Деца | Цветана Алексиева |
Владислав Николов Алексиев е виден български просветен деец, учен, юрист и историк, професор по българско и славянско средновековно право, специалист по византийско право.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Алексиев е роден в 1884 година в главния град на Македония, Солун, тогава в Османската империя. Син е на Царевна Миладинова и Никола Алексиев, внук на Димитър Миладинов. Учи в Солунската българска гимназия и в 1904 година завършва Българската класическа гимназия в Битоля, където негов учител е Парашкев Цветков. Като гимназист в Битоля влиза в македоно-одринското освободително движение, в което е въведен от съучениците си Арсений Йовков и Луканов.[1]
От 1904 до 1906 година следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1906 година продължава образованието си в Лайпциг, но прекъсва и в 1907 – 1908 година преподава в Солунската гимназия. В 1909 година завършва право в Лайпциг, а през 1910 защитава докторат в същия университет. Завръща се в Солун и става учител в Солунската българска търговска гимназия.
През есента на 1913 година семейството му е прогонено от Солун от новите гръцки власти и се преселва в България, където Алексиев става преподавател във Военното училище и скоро след това – в Софийския университет. През 1931 е избран за професор по средновековно българско и славянско право. Участва във Византоложките конгреси в София през 1934 и в Рим през септември 1936 година.
По повод 40-ата годишнина от Илинденското въстание, чествана от Илинденската организация в Битоля, тогава в границите на Царство България, Владислав Алексиев пише:
| „ | Ние македонските българи много обичаме миналото време, много ценим юнашките подвизи на нашите братя, нашите бащи и деди. Това е върховен дълг. Достоен е човек, който цени делото на предхождащите го поколения. Дваж по-достоен е народ, който цени делото си – от вчера и от онзи ден. Но народите живеят не само с минало. Здравите народи, достойните за напредък народи живеят и денонощно работят за утрешния ден, за бъдещето си. Това ни най-вече завеща Илинден![2] | “ |
Скоро след Деветосептемврийския преврат, през 1950 г. Алексиев е набързо пенсиониран от Юридическия факултет на университета за прогерманска и „фашистка дейност“. Женен за Елзе Алексиева (родом от Лайпциг), той е баща на три деца – Цветана (1922 – 2000), Борислав, Надежда.
Изследванията на Алексиев са свързани с българското и славянското право. Член е на Македонския научен институт и Дружеството за Българо-германско приятелство и Българския археологически институт в София (1932).[3][4][5][6]
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- „Принос към византийско-българските правни отношения. Еклогата с оглед на завещанието“, София, 1928, 80 с.
- „Принос към старобългарското семейно право. Имотно-правни отношения в семейството според паметниците на ІХ в.“, София 1931
- „Сборник Солун“, София, 1934 (заедно с Петър Дървингов)
- „За правото на убежище и съдебен имунитет с оглед на старобългарските правни паметници и хрисовулите на ХІІІ и ХІV век“, София, 1934, 45 с.
- „Епоха, земя и хора“ – материали из българското възрожденско минало“, София, 1939
- „Записки по история на българското право“, София, 1939
- „Основи на историята на българското право“, София 1940, 240 с. (второ издание – София, 1943, 264 с.)
- „Някои основни въпроси из областта на българската правна история“, София, 1941, 35 с.
- „Българска земя. Път и легенда“, София, Македонски научен институт, 1943, 258 с.
- „Българско право – история и основи“, София, 1946
- „Основи на история на славянското право“, София, Университетска печатница, 1946, второ издание, 472 с.
Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]
| Петър Попалексиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Алексиев (1851 — 1941) | Царевна Миладинова (1856 — 1934) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владислав Алексиев (1883 - 1992) | Елзе Бернхард | Райна Алексиева (1897 — 1984) | Мария Попантова (1888 - 1968) | Христо Попантов (1879 - 1964) | Димитър Алексиев (1892 - 1975) | Хариклия Робева (1893 - 1971) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Цветана Алексиева (1922 - 2000) | Надежда Алексиева (1925 - ?) | Борислав Алексиев (1928 — ?) | Веселин Антов (1919 - ?) | Иван Антов (1923 - 1985) | Никола Антов (1925 - 1986) | Никола Алексиев (1923 - 2019) | Ангел Алексиев (1925 - ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Илинден – символ на българската духовна мощ“, публикувано във в-к „Илинденски лист“, София, 2 август 1936 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Българска земя. Път и легенда, София, Македонски научен институт, 1943, с. 210.
- ↑ Миладиновъ-Алексиевъ, Вл. Илиндень и илинденци // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 4.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 13 – 14.
- ↑ Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник, София, 1999.
- ↑ Проф. Борис Яновски, „Любомир Милетич – учен и общественик“, в: „Македонски преглед“, г.XIV, 1991, кн.2.
- ↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?, Авангард Прима, София, 2010, ISBN 954-323-631-3, стр. 50.
|
