Владимир Арсениев

Вижте пояснителната страница за други личности с името Арсениев.

Владимир Арсениев
Владимир Клавдиевич Арсеньев
руски изследовател
Роден
Починал
ПогребанВладивосток, Русия

Националност Русия
Научна дейност
ОбластГеография, етнография
Семейство

Подпис
Уебсайт
Владимир Арсениев в Общомедия

Владимир Клавдиевич Арсениев (на руски: Владимир Клавдиевич Арсеньев) е изтъкнат руски и съветски пътешественик, военен географ, етнограф, писател, изследовател на Далечния Изток.

Ранни години (1872 – 1902)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 август 1872 г. в Петербург, Русия, като второто дете от 9 деца в семейството на железопътен кондуктор. През 1892 г. постъпва в Петербургското юнкерско пехотно училище, където преподавател му е брат на известния пътешественик Григорий Ефимович Грум-Гржимайло, който спомага за бъдещия интерес на Арсениев към географските изследвания и по-специално към Далечния Изток.

След завършване на образованието си (1895) получава назначение в Полша, а през 1900 г. по негова молба е изпратен във Владивосток.

Експедиционна дейност (1902 – 1927)[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1902 – 1903 г. Арсениев извършва топографски, географски и военно-статистически изследвания на отделни райони в Южното Приморие, а през 1906 – 1910 г. изследва планината Сихоте Алин (2077 м).

През 1909 г. е избран за действителен член на Имперското Руското географско дружество. Издава през 1912 г. първия си труд „Краткий военно-географический и военно-статистический очерк Уссурийского края“, в който обобщава материалите, събрани от първите си 3 експедиции.

Извършва пътешествия до Камчатка (1918), Командорските острови (1923), по десния бряг на река Амур (1926) и по маршрута Советская ГаванХабаровск (1927).

Последни години (1927 – 1930)[редактиране | редактиране на кода]

На 7 януари 1930 г. Арсениев поеема задълженията на началник на Бюрото за икономически изследвания на нови железопътни линии в Усурийск и в същото време става началник на 4 експедиции, изследвайки областите на планираните железопътни линии.

Умира на 4 септември 1930 г. във Владивосток от възпаление на белите дробове по време на поредната си експедиция по долното течение на река Амур.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • По Уссурийскому краю, 1921 („По Усурийския край“)
  • Дерсу Узала, 1923
  • В горах Сихотэ-Алиня, 1937 („В планините Сихоте Алин“)
  • Сквозь тайгу („През тайгата“)
  • Китайцы в Уссурийском крае („Китайците в Усурийския край“)
  • В кратере вулкана („В кратера на вулкана“)
  • Дорогой хищник („Скъпият хищник“)
  • Искатели жень-шеня („Търсачи на жен-шен“)
  • Быт и характер народностей Уссурийского края („Бит и характер на народностите от Усурийския край“).
  • Собрание сочинений В. К. Арсеньева в 7 томах Архив на оригинала от 2010-12-09 в Wayback Machine.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 18 – 20
  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969
  • Баранский, Н. Н., Отечественние физико-географы и путешественники, М., 1960
  • Есаков, В. А., География в России в ХІХ и начале ХХ века (Открытия и исследования земной поверхности и развитие физической географии), М., 1978
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Арсеньев, Владимир Клавдиевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​