Вицекралство Бразилия
| Вицекралство Бразилия | |
| 1500 – 1815 | |
 Знаме  Герб | |
 Вицекралство Бразилия през 1789 г. | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Салвадор (1540 г. – 1763 г.) Рио де Жанейро (1763 г. – 1815 г.) |
| Религия | |
| Форма на управление | |
| Вицекралство Бразилия в Общомедия | |
Вицекралство Бразилия е колония на Португалската империя, просъществувала от откриването на Бразилия от португалците в началото на 16 век до превръщането на страната в част от Обединеното кралство Португалия, Бразилия и Алгарве през 1815 година.
История[редактиране | редактиране на кода]
Колонизацията на Бразилия започва през 1534 година, когато португалският крал Жуау III разделя територията на дванадесет наследствени капитании,[1][2] но скоро този режим започва да създава проблеми и през 1549 година е назначен един общ генерал-губернатор на цялата колония.[2][3] Португалците асимилират част от местните жители,[4] докато други са заробени, избити при военни действия или загиват от европейски болести, към които нямат имунитет.[5][6]
В средата на 16 век, захарта, произвеждана от захарната тръстика, става най-важният износен продукт на Бразилия[7][8] и за да се справят с нарастващото търсене в Европа,[5][9] португалците започват да докарват роби от Африка, главно от Ангола.[10][11]
С поредица от войни срещу французи, нидерландци[12] и англичани през 16 и 17 век португалците постепенно разширяват своята територия по крайбрежието, а впоследствие навлизат във вътрешността на континента.[13] През 1680 година те достигат на юг до брега на Ла Плата, на територията на днешен Уругвай и основават там укреплението Колония дел Сакраменто, преден пост срещу испанското влияние в региона.[14]
В края на 17 век износът на захар започва да намалява,[15] но откриването на злато във вътрешността предотвратява икономическия упадък на колонията.[16] От цяла Бразилия, както и от Португалия, хиляди имигранти отиват на работа в златните мини в Минас Жерайс, Мато Гросо и Гояс.[17]
През 1808 година португалското кралско семейство, бягащо от войските на френския император Наполеон Бонапарт, се установява в Рио де Жанейро и градът се превръща в столица на Португалската империя.[18] Португалия и Бразилия участват в Наполеоновите войни на страната на Великобритания като временно окупират Френска Гвиана и днешен Уругвай.[19] Важно последствие от войните е премахването на португалския монопол върху външната търговия на колонията, в резултат на което Бразилия за пръв път влиза в преки търговски отношения с други страни, главно с Великобритания. През 1815 година регентът Жуау премахва колониалния статут на Бразилия и страната става равноправна част от Обединеното кралство Португалия, Бразилия и Алгарве.[18]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Boxer 2002, с. 100 – 101.
- ↑ а б Skidmore 2003, с. 27.
- ↑ Boxer 2002, с. 101.
- ↑ Boxer 2002, с. 108.
- ↑ а б Boxer 2002, с. 102.
- ↑ Skidmore 2003, с. 30, 32.
- ↑ Boxer 2002, с. 100.
- ↑ Skidmore 2003, с. 36.
- ↑ Skidmore 2003, с. 32 – 33.
- ↑ Boxer 2002, с. 110.
- ↑ Skidmore 2003, с. 34.
- ↑ Факсимилета на няколко оригинални документа относно събитията в Бразилия през 17 век, довели до инвазията от Нидерландската западноиндийска компания, войната, примирието и последвалото им оттегляне.
- ↑ Bueno 2003, с. 80 – 81.
- ↑ Bueno 2003, с. 86.
- ↑ Boxer 2002, с. 164.
- ↑ Boxer 2002, с. 168, 170.
- ↑ Boxer 2002, с. 169.
- ↑ а б Boxer 2002, с. 213.
- ↑ Calmon 2002, с. 191.
Цитирани източници[редактиране | редактиране на кода]
- Boxer, Charles R. O império marítimo português 1415 – 1825. São Paulo, Companhia das Letras, 2002. ISBN 8535902929. (на португалски)
- Bueno, Eduardo. Brasil: uma História. São Paulo, Ática, 2003. ISBN 8508082134. (на португалски)
- Calmon, Pedro. História da Civilização Brasileira. Brasília, Senado Federal, 2002. (на португалски)
- Skidmore, Thomas E. Uma História do Brasil. São Paulo, Paz e Terra, 2003. ISBN 8521903138. (на португалски)