Винцент Шикула
| Винцент Шикула Vincent Šikula | |
| Роден | 19 октомври 1936 г. |
|---|---|
| Починал | 16 юни 2001 г. |
| Професия | писател, поет, драматург, сценарист |
| Националност |  Чехословакия, Чехия |
| Активен период | 1965 – 2001 |
| Жанр | лирика, исторически роман, детска литература, мемоари, драма, биография |
| Направление | натурализъм |
| Награди | „заслужил артист“ |
Повлиян от | |
| Съпруга | Алика Шикулова Анна Блахова-Шикулова |
| Деца | Вероника, Агата, Елена, Михал |
| Уебсайт | |
Винцент Шикула (на чешки: Vincent Šikula) е словашки поет, драматург и писател, автор на произведения в жанрове социална драма, исторически роман, лирика, детско-юношеска литература и биография.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 19 октомври 1936 г. в Дубова, Чехословакия, в бедно многолюдно семейство на горски работник. Учи в Дубова, а 11-годишен е изпратен в мисионерско училище в манастир в Нитра и се подготвя за свещеник. През 1948 г. обаче манастирските училища са затворени по време на антирелигиозна кампания и той завършва средно образование в Нитра. В периода 1956 – 1959 г. учи валдхорна в Държавната консерватория, но не става професионален музикант.[1][2][3][4][5]
След дипломирането си, служи една година в армията. После в периода 1960 – 1964 г. работи като учител по музика в Училището за народно изкуство в Модра, като едновременно е органист в църквата в Иванка при Дунажи. В периода 1967 – 1968 г. работи като редактор в списание „Ромбоид“. В периода 1969 – 1973 г. работи като драматург в словашкото филмово производство. От 1973 г. до 1992 г., когато се пенсионира, работи като редактор в издателство „Словенски списовател“ в Братислава. В периода 1994 – 1999 г. е председател на Асоциацията на словашките писатели. През 1979 г. е удостоен със званието „заслужил артист“.[1][2][3][4][5]
Заедно с работата си като учител започва да пише разкази. Първата му книга, сборникът с репортажи и разкази от военния живот „На концерти не се пляска“ (Na koncertoch sa netlieska), е издадена през 1964 г. Същата година е издаден и вторият му сборник с разкази „Може да си поставя бунгало“ (Možno si postavím bungalov). Разказите в тях развиват темата за младия мъж, търсещ ролята си в живота, неговите лични преживявания, впечатления и чувства.[1][2][3][4][5]
Първият му роман „С Розарка“ от 1966 г. е „баладичен прозаичен текст“ за умствено увредено момиче, в което въпреки зрялата ѝ възраст остава закодирана детска визия за света. Романът получава наградата на международния ПЕН клуб. Историите, публикувани в сборника му „Не на всеки хълм има таверни“ (Nebýva na každom vŕšku hostinec) от същата година, описват житейските истории на хора от социалната периферия, които често са надарени с голяма вътрешна сила. Следващият му сборник с разкази „Въздухът“ (Povetrie) се фокусира върху по-нататъшните преживявания на героите от предишните му прозаични текстове. Освен познатото проникване в емоционалния свят на персонажите, той развива и сериозни до трагични мотиви в прозата.[1][2][3][4][5]
През 70-те години е издадена трилогията му „Майстори“ (1976 – 1979). Тя описва събитията от Словашкото национално въстание и Втората световна война и техните последици, както се възприемат и преживяват в словашката провинция. През 1978 г. е издаден романтичният му роман „Авлигата“, а през 1980 г. автобиографичната му книга „Лиески“ (Liesky), представяща части от живота му в края на 50-те. Следващият му роман, „Войник“ (Vojak) от 1981 г., е за съдбата на военноинвалид. През 1983 г. излиза историческият му роман „Матей“ (Matej) за писателя и поет Матей Хребенд, както и колекцията от есета „Ноктюрно“.[1][2][3][4][5]
В следващите години публикува различни разкази, повести и романи, от които се отличават разказите от сборника „Менует през пости“ и романите „Орнамент“ и „Роза на вятъра“ (Veterná ružica), изобразяващи съдбата на малките хора без влияние върху голямата история, които често стават нейни жертви.[1][2][3][4][5]
Автор е на книги за за деца и младежи, сред които книгите за юноши – „Ваканция с чичо Рафаел“, историята на десетгодишно селско момче, което се учи да свири на хелигона – стар вид туба (екранизирана през 1980 г.) и „Дура, поздрави Дура“ (1978), и тези за малки деца – „Малките пилешки яйца“ (1981), „За мъдрия петел“ (1984), „Августин и камбаната“ (1996) и „Приказките на Медард“ (1997). Има и няколко стихосбирки.[1][2][3][4][5]
Произведенията му са характерни с автентичното разказване на истории, включващи емоционално оцветени герои с искрена връзка с хората, природата и трайните житейски ценности. Емоционалността, колоритността и поетичните детайли в тях придават нотка на лиризъм в творчеството му.[1][2][3][4][5]
Винцент Шикула умира внезапно от сърдечна недостатъчност на 16 юни 2001 г. в Модра, Словакия. Погребан е в Дубова. На 29 октомври 2004 г. на гроба му е открит паметник с автор скулптора Александър Илечко с участието на президента на Словашката република Иван Гашпарович. На родната му къща през 2006 г. е поставена паметна плоча.[1][2][3][4][5]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи и новели[редактиране | редактиране на кода]
- S Rozárkou (1966)[1][2][3][4][5]
С Розарка : 2 новели, изд.: „Народна култура“, София (1983), прев. Стойка Кайракова - Vlha (1978)
Авлигата, изд.: „Народна култура“, София (1980), прев. Матилда Бераха - Vojak (1981)
- Matej (1983) – за писателя и поет Матей Хребенд
- Anjel Gabriela (2000)
- Udri pastiera (2001) – незавършен
- Tam, kde sa cesta skrúca (2002)
- Požehnaná taktovka (2003)
Поредица „Майстори“ (Majstri)[редактиране | редактиране на кода]
Поредица „Орнамент“ (Ornament)[редактиране | редактиране на кода]
- Ornament (1991)
Орнамент, изд. „Матом“ (2004), прев. Димитър Стефанов - Veterná ružica (1995)
Сборници[редактиране | редактиране на кода]
- Na koncertoch sa netlieska (1964) – сборник с репортажи и разкази от военния живот[1][2][3][4][5]
- Možno si postavím bungalow (1964) – разкази
- Nebýva na každom vŕšku hostinec (1966) – разкази
- Povetrie (1968) – разкази
- Heroické etudy pre koňa (1987)
- Pastierska kapsička (1990)
- Pôstny menuet (1994)
Менует през пости : Седем новели, изд. „Матом“ (1999), прев. Димитър Стефанов
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- Z domu na kopci (1983)[1][2][3][4][5]
- Zo zanedbanej záhrady (1993)
- Bubeník september (1998)
- Za odchodom orgovánu (2003)
Детска литература[редактиране | редактиране на кода]
- Pán horár má za klobúkom mydleničku (1965)[1][2][3][4][5]
- Ďuro, pozdrav Ďura (1966)
- Prázdniny so strýcom Rafaelom (1978)
Ваканция с чичо Рафаел, изд.: „Народна младеж“, София (1968), прев. Григор Ленков - Vajíčko sliepky liliputánky (1981)
- O múdrom kohútikovi (1984)
- Rozprávky a rozprávania (1996)
- Medardove rozprávky (1997)
- Vladko a pes (2000)
- Vincúrko (2001)
Документалистика[редактиране | редактиране на кода]
- Liesky (1980) – автобиография
- Nokturná (1983) – книга с размисли, авторски признания, интервюта и литературни портрети
Екранизации[редактиране | редактиране на кода]
- 1972 Ľalie poľné
- 1980 Otec ma zderie tak či tak – по книгата „Ваканция с чичо Рафаел“
- 1981 Mandula – тв филм, история
- 1984 Sikuliáda – тв филм, история
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о ((sk)) Биография и библиография в Goodreads
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о ((sk)) Биография в „Литературен информационен център”
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о ((sk)) Информация в Epocha
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о ((sk)) Биография в Panta Rhei
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о ((sk)) „Винсент Шикула се завръща към литературата на обикновения човек”, информация за писателя във Vtedy
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vincent Šikula в Уикипедия на словашки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
