Веселиново (област Шумен)
Тази статия е за селото в Преславско. За селото в Ямболско вижте Веселиново (Област Ямбол).
| Веселиново | |
  Веселиново  Веселиново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 621 души[1] (15 март 2024 г.) 8,73 души/km² |
| Землище | 71,216 km² |
| Надм. височина | 261 m |
| Пощ. код | 9828 |
| Тел. код | 05353 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 10762 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Смядово Иванка Николова (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Веселиново Росица Чифудова (ГЕРБ) |
| Веселиново в Общомедия | |
Веселиново е село в Североизточна България. То се намира в община Смядово, област Шумен.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Веселиново се намира в полупланински район, на 12 km южно от град Смядово, на границата между Предбалкана и Стара планина. Разположено е на пътя Шумен-Карнобат (Ришкия проход). Климатът е умерено-континентален. През селото минават и се вливат 2 реки: Брестова и Кръщеница - продължава като река Брестова, част от водосборния басейн на Голяма Камчия. Районът е карстов и няма данни за находища от полезни изкопаеми или минерални води.
История[редактиране | редактиране на кода]
Археологически музей Шумен разполага с оскъдна информация за село Веселиново, според която селището е антично / II-IV В./ и средновековно / XII-XIV в./. Камъни от разрушени постройки, късове от мазилка на колиба, части от каменен корниз, вероятно от църква, фрагменти от съдове са открити западно от селото. Основи от ломен камък и кал са разкрити на изток и се предполага за наличието на църква от Средновековието, но липсват находки.[2]
До 1934 година името на селото е Байрям дере от турски „голям дол, голямо дере“.[3] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[5]
| Година на преброяване | Численост |
| 2001 | 819 |
| 2011 | 593 |
| 2021 | 407 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 593 | 100.00 |
| Българи | 388 | 65.43 |
| Турци | 9 | 1.51 |
| Цигани | 189 | 31.87 |
| Други | ? | ? |
| Не се самоопределят | ? | ? |
| Не отговорили | 2 | 0.33 |
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
_mayor_office.jpg)
_chitalishte.jpg)
- Кметство
- Народно читалище „Съзнание-1927“
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Черните кукери
Едно от нещата, с които е известно село Веселиново е Маскарадната група „Черните кукери“. Тя е създадена през 1977 година, но има данни, че в селото са играли кукери още по време на Руско-турската война. Участниците в групата са само мъже. Водачът на групата - булката е мъж, облечен в женски дрехи. Следва най-силния кукер, който я пази, т. нар. Каракука. [7]Характерното за тях е, че те са единствените черни кукери в България, и че лицата им не са скрити с маски, а са начернени със сажди. Шапките са изработени ръчно от кози кожи. Носят две веселиновски тъкани фусти - една на кръста и една върху раменете. На краката си обуват вълнени тумани и цървули. На кръста си носят колан с траки, а в ръцете си държат дървени саби.[8]
Групата е носител на много награди: златен медал от събора в Копривщица, специална награда от Министерството на външните работи от международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ 2006 в град Перник, лауреати на фестивала „Жива вода“ в град Хисаря и други.
- Веселиновският водопад
Южно от селото се намира естествената природна забележителност Скока. Тя е известна с наличието на ендемични видове растения и системата от карстови и скални образувания, най-известното от които е водопадът Скока наричан още Веселиновски водопад.
В землището на селото се намира тракийското светилище „Софрата“
Личности[редактиране | редактиране на кода]
_Zhelyu_Zhelev_home.jpg)
_Zhelyu_Zhelev_memorial_plaque.jpg)
- Желю Желев (1935-2015) – първият президент на Република България избран с вот от целия народ, д-р на науките, философ, създател на Клуба за гласност и на СДС. На 7 ноември 2017 г. четиримата президенти на България – действащият държавен глава Румен Радев и предшествениците му Росен Плевнелиев, Георги Първанов и Петър Стоянов се събираха заедно, за да отдадат почит на д-р Желю Желев като откриха паметната плоча пред дома му.[9]
- Гинка Янева Георгиева, родена на 14 октомври 1938 г., загинала, отнесена от порой на 30 ноември 1956 г. Само на 18 години заминава в с. Данаджълар, общ Ардино да работи като учителка.[10]
- Вичо Ганев, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 5-а одринска дружина[11]
Други[редактиране | редактиране на кода]
Поминъкът на населението е свързан с природните условия на района – животновъдство, земеделие, дърводобив, а напоследък и с пчеларство. За последното условията са прекрасни за получаване на екологично чисти продукти. Преди се е отглеждал и хмел за бирена мая. В района на селото се отглеждат няколко стада от полупримитивната Източно-балканска свиня, отглеждана при пасищни условия.
Интересен е и говорът на населението. Причислен е към Върбишкия говор, който спада към преходните балкански говори.[12]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Илиева, Мария, Русева Камелия. Веселиново, Издание на библиотека към НЧ „Съзнание-1927“ с. Веселиново, 2016, стр.2
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 138 и 827.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
- ↑ Илиева, Мария, Русева Камелия. Веселиново, Издание на библиотека към НЧ „Съзнание-1927“ с. Веселиново, 2016, стр.5
- ↑ Илиева, Мария, Русева Камелия. Веселиново, Издание на библиотека към НЧ „Съзнание-1927“ с. Веселиново, 2016, стр.5
- ↑ news.bnt.bg/bg/a/otkrikha-pametna-plocha-na-prezidenta-zhelyu-zhelev
- ↑ ТАХИРОВ, Хюсеин, в. „Нов живот“, 2017
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 158.
- ↑ Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 120
| ||||||||||
