Верста

Верста́ е руска единица за измерване на разстояние, равна на петстотин сажена или хиляда и петстотин аршина, което съответства на 1066,8 метра, преди реформата от XVIII век – 1066,781 метра. Споменава се в литературата от XI век, през XVII век сменила употребата на термина „поприще“ в това значение.

Квадратна верста (250 000 квадратни сажена) е 1,13806224 км ².

Стълбовете по пътищата са наричани също „версти“. По-специално, от тези стълбове по пътя Москва – Коломенское, където е бил дворецът на Алексей Михайлович, е изразът „верста коломенская“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Размерът на верстата многократно се променя в зависимост от броя на включените в нея сажени (от 500 до 1000) и размера на сажен (англ. fathom). Пътна верста е за трасе, измерване разстояния / пътища – и межевая (рус.) верста – за землени участъци. Със заповед на Алексей Михайлович през 1649 г. е установено, че една верста е равна на 1000 сажена. Заедно с тази верста през XVIII век започва да се използва и пътна верста от 500 сажена.

В „Обща метрология“, издание от 1849 г. се споменава: Старата верста е била 700 сажена, а още по-старата - хиляда сажена.

На Соловецките острови разстоянията се измерват с километрични стълбове в специални „Соловецки версти“. Една соловецка верста е равна на обиколката на стените на Соловецкия манастир и е 1084 метра ^[1].

Въпреки че верста като единица за дължина е остаряла, близостта на стойността до 1 km води до запазването на думата в съвременната разговорна реч; километър понякога се нарича верста.

Речникът на Brockhaus и Efron дава 2 значения на древната верста: 656 съвременни сажена и в 875 съвременни сажена. Това води до 656 * 1066.781 / 500 = 1399.616672 метра и 1866.86675 метра.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата е славянска и се образува с помощта на наставката -т- от същата основа като думата вертеть (рус.)на български въртя /завъртане. Основното значение е „въртене на плуг“; тоест това е дължината на браздата (между завоите на плуга), която вол може да премине наведнъж, без да се уморява (на лат. actus).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Прзр. Верста // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1892. – Т. VI. – С. 51 – 52.
• Петрушевский Ф. И. Общая метрология: Часть I. – Спб.: Тип. Эдуарда Праца, 1849.
• Романова Г. Я. Име на мерките за дължина на руски език / Г. Я. Романова; Ans. Ед. Член-кореспондент Академията на науките на СССР Ф. П. Филин. Институт по руски език на Академията на науките на СССР. – М.: Наука, 1975 г. – S. 19 – 32. – 176 а. – 9800 екземпляра.
• Белобров В. А. Традиционни руски мерки за дължина. – М.: LLC Сам Полиграфист, 2018. – 280 а. – 100 копия. – ISBN 978-5-00077-701-5.
• Белобров В. А. Какви са основните етапи?,
• Белобров В. А. За степента на древните руски пътища.
• Белобров В. А. Традиционна руска система от мерки за дължина. Кратко описание
• Таблици за превод на метрични (десетични) мерки на руски и руски в метрични.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Верста“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​