Вевчанско-радожденски говор

Говорни примери
Приказка за ленивата булка

Откъс от говора на жена от Вевчани

[[:File:Vevčani-Radožda dialect speech - Vevčani (2).ogg\|Отбелязването на Лазаровден във Вевчани]]

Говор от по-стара жена от Вевчани

Детето от Горна Земя

Народна приказка, разказана от жена от Мали Влай

Проблеми при слушането на файловете? Вижте media help.

Вевчанско-радожденският говор е български диалект^[1] диалект от крайната югозападна група югозападни говори.

Македонската диалектология разглежда вевчанско-радожденския говор като диалект на т. нар. македонски език.

Характерни особености[редактиране | редактиране на кода]

Вевчанско-радожденският говор показва редица сходства с близкостоящите градски охридски и стружки говор.^[2]

Сливане на две съседни гласни в една дълга гласна: глàа > глā (глава), змѝи > змӣ (змии).
Преход в⇒й, когато е пред гласна: йъ̀же (въже)
Съчетание чер-: чèрен, чèреша.
Употреба на агломеративна форма при лични и роднински имена от м. р.: Го вѝде Стойàна (Видя Стоян).
Окончание -ови, -ои за мн. ч. при едносрични съществителни от м. р.: лèбови, лèбои (хлябове)
Глаголно окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. време: ѝмат (има), нòсит (носи).
Суфикс -в- при глаголи от типа: кỳпвит (купува), кàжвит (казва).
Времеви конструкции на ѝма и сум с минало страдателно причастие: ѝмам пѝсано (написал съм), сум дòйден (дошъл съм)
Употреба на тройно показателно местоимение: той, овой, оной, както и на тройно членуване (-от, -ов, -он).
Ударение върху третата сричка.

А се отличава от тях по следните характеристики:

Праславянското *tj застъпено като шт – плèшти (плещи), лèшта (леща)
Праславянското *dj застъпено като жд – сàжди (сажда), вѐжди (вежди).
Гласна ê (широко е) като застъпник на
- стб. ѫ: дềга (дъга), кềтник (кътник)
- заместник на гласната в съчетанията ръ и лъ:' гềрне (гърне), тêрн (трън), гềлтат (гълтат)
Гласна ạ (полуредуцирано а) след лабиална съгласна като застъпник на
- стб. ѫ: пạт (път), мạш (мъж)
- заместник на гласната в съчетанията ръ и лъ: вạрба (върба), пạрво (първо)
Липса на членно окончание -м за 1 л. ед. ч. при всички склонения: вѝка (викам), ѝма (имам).
Частица к’а при бъдеще време (сравни с книжовното ще).
Употреба на деепричастия – носèешти (носейки), игрèешти (играейки)

Видоески, Божидар. Родожда (Общеславянский лингвистический атлас 96). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 667 – 677.
Милетич, Л. Важна фонетична особеност на един западномакедонски говор. – СпБАН, 16, 1918, № 9, 35 – 42;
Hendriks, P. The Radožda-Vevčani Dialect of Macedonian. Cisse, 1976, 303 p.