Васил Манолов (офицер)
| Васил Манолов | |
| български офицер | |
 | |
| Звание | майор |
|---|---|
| Години на служба | 1907 г. – 1918 г. |
| Служи на | България |
| Род войски | Българска Армия |
| Военно формирование | 33-ти пехотен Свищовски полк |
| Командвания | 2ра дружина от 33-ти пехотен Свищовски полк |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа Световна война |
| Награди | Германски железен кръст Железен полумесец |
| Образование | Военен университет |
| Дата и място на раждане | 1888 г. |
| Дата и място на смърт | 18 септември 1918 г. бастион „Полковник Нейков“, Дойран |
| Родства | Стефан Манолов (баща) Анастасия Лъскова (майка) |
Васил Стефанов Манолов е български офицер (майор) и командир на 2-ра дружина от 33-ти пехотен Свищовски полк.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Васил Стефанов Манолов е роден през 1888 г. в Силистра в семейството на Стефан Николов Манолов и Анастасия Василева Лъскова. То се премества от Силистра в Свищов след 1891 г. От брака си имат четири деца: двама синове – Васил и Никола, и две дъщери – Радка и Мария. Завършва ВНВУ в София през 1907 г. В кратката му кариера от 11 години воюва за България в три войни (Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война).
Участва в Балканските войни като командир на взвод. В Първата световна война като капитан е командир на рота, а по-късно, вече майор, е командир на 2-ра дружина на 33-ти пехотен Свищовски полк.
Награден е с редица български ордени за храброст, с германски Железен кръст и турски Железен полумесец. Загива на 18 септември в Дойранското сражение, като повежда контраатака от 50 души срещу английските вериги.
За подвига на майор Манолов, д-р Любен Лещов пише:
| „ | ...Тази крайно дръзка и ненадмината по смелостъ контръ-атака – 50 срещу многохиляденъ противникъ, можеше, наистина, само единъ майоръ Маноловъ да поведе. Групата храбреци, водена отъ майоръ Маноловъ и верваща въ неговото безстрашие и непобедимостъ, се хвърли върху противника, който се огъна и се върна назадъ, предъ нейния безпримеренъ вихренъ устремъ. Групата смелчаци достигна на 30 – 40 крачки до окопа на „Съединението” предъ гнездата на минохвъргачките и се хвърля въ страхотна ръкопашна борба, въ която борба пада геройски големия и непобедимъ герой майоръ Маноловъ Василъ, пронизанъ въ сърдцето.... | “ |
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- подпоручик (1907 г.)
- поручик (1910 г.)
- капитан (1913 г.)
- майор (1917 г.)
- подполковник (посмъртно 1918 г.)
Външни препракти[редактиране | редактиране на кода]
РУСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ И БЪЛГАРСКАТА ПАМЕТ – МАЙОР ВАСИЛ МАНОЛОВ – ОЩЕ ЕДИН ЗАБРАВЕН БЪЛГАРСКИ ГЕРОЙ ОТ СВИЩОВ:
Третият щурм на Дойран:
http://vardarsko.org/index.php?option=com_content&view=article&id=354:-1918&catid=31:general&Itemid=34 Архив на оригинала от 2021-06-10 в Wayback Machine.
