Васил Дудев
| Васил Дудев | |
| български просветен деец | |
| Роден | 23 декември 1867 г. |
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
Васил Дудев е български просветен и обществен деец от късното Българско възраждане в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Прилеп. Завършва история с първия випуск на Софийския университет в 1891 година. В 1898 година завършва специализация по история и филология в университета в Нанси.[1] Преподава в Българската прогимназия в Битоля. Ученикът му Симеон Радев пише за него:
Долен ред: Ахил Минджов, Антон Кецкаров, Антон Наследников, Гьорче Петров, Васил Дудев;
Среден ред: Леонид Спасов, Евгени Попсимеонов, Илия Тошев, Стефан Тафчиев от Прилеп, Михаил Николов, Васил Къртев от Дебър, Кръстьо Йосифчев, Янаки Москов, Симеон Радев, Кирил Христов Совичанов;
Горен ред:Васил Попдимитров, Владимир Робев, Вангел Поптрайков от Добрушево, Аристид Дамянов, Васил Здравев от Прилеп, Васил Константинов от Българска Блаца, Наум Иванов от Любойно, Георги Попхристов, Михаил Солунов от Прилеп, Тодор Златков
| „ | Дудев бе нашият учител по старобългарски език и по история. Той беше свенлив човек, който ни преподаваше с наведени очи. Старобългарски език ни учеше да четем с носовките заедно: „Прежде убо словене не имеахѫ книг, нъ чрътами читеахѫ и гадаахѫ“ и пр. Това ни чудеше и забавляваше... Дудев ни преподаваше обща история и история на България. Колкото и да му липсваше всякакъв патос, ние, когато той ни приказваше за далечното българско минало и за превратностите на българската съдба, слушахме го като че ли със спрян дъх. Обстановката, при която ставаха тогава предаванията му, още повече засилваше нашето вълнение. Преди да почне урока по българска история, той ни караше да затворим здраво прозореца, за да не се чува отвън, и снишаваше гласа си. Така настъпваше в цялата зала една тайнственост.[2] | “ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Български писател, 1969. с. 196-197.
