Василий III
| Василий III Василий III Иванович | |
| Велик княз на Москва | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 3 декември 1533 г. |
| Погребан | Тверски район, Русия |
| Религия | православие |
| Управление | |
| Период | 1505 – 1533 |
| Предшественик | Иван III |
| Наследник | Иван IV |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Рюриковичи |
| Баща | Иван III |
| Майка | София Палеологина |
| Братя/сестри | Елена Ивановна |
| Съпруга | Соломония Сабурова (1505) Елена Глинская (1527) |
| Деца | Иван IV Юрий Василевич |
| Василий III в Общомедия | |
Василий III Иванович (на руски: Василий III Иванович) е велик княз на Московското княжество от 1505 до 1533. Той продължава политиката на баща си Иван III, като централизира управлението и присъединява към княжеството няколко съседни области.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Василий III е син на Иван III Велики и София Палеологина, племенница на последния византийски император. Според договор с императора на Свещената римска империя Максимилиан I Василий е първият цар на Руските земи.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Външна политика[редактиране | редактиране на кода]
Василий III се възползва от затрудненията на литовския велик княз Зигмунт I и през 1512, с помощта на разбунтувалия се литовски княз Михаил Глински, превзема Смоленск, най-важната крепост по източната граница на Литва. През 1522 Зигмунт I е принуден да признае загубата на града. Василий присъединява към Московското княжество и последните автономни руски области – Псков (1510), Волоколамск (1513), Рязан (1521) и Новгород Северски (1522).
Отношенията на Василий III с татарските му съседи са сложни. През 1519 войските на кримския хан Мохамад Гирай достигат до Москва. В същото време Василий успява да наложи влиянието си на изток, като поставя на трона на Казанското ханство подкрепяни от него претенденти.
Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]
Във вътрешната си политика Василий III потиска всяка опозиция или опит за критика към действията му. Той се опитва да ограничава привилегиите на болярите, като много видни фигури са изпратени в изгнание (Василий Шуйски, Иван Воротински) или в затвора (Максим Грък, Васиян Патрикеев) или екзекутирани (Иван Берсен-Беклемишев). Дори московският митрополит Варлаам е отстранен от поста си, защото не подкрепя Василий в борбата му с княз Василий Шемячич.
Наследник[редактиране | редактиране на кода]
Голям проблем за Василий става липсата на наследник. През 1526 той изпраща жена си Соломония Сабурова в манастир и се жени за Елена Глинска, племенница на Михаил Глински, а според някои сведения и потомка на сръбските князе. През 1530 тя ражда син, който наследява Василий като Иван IV. Според легендите, Соломония Сабурова също ражда син няколко месеца след изпращането си в манастир.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Горматюк, Александр А. Царский лик. Надгробная икона Великого князя Василия ІІІ. М., Всеросс. худ. научно-рест. центр им. И. Е. Грабаря, 2003.
- Шишов, Алексей В. Василий III. Последний собиратель земли Русской. М., Вече, 2007 (Устроители земли Русской).
- Филюшкин, А.И. Василий III. М., 2010.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vasili III of Russia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| Иван III Велики | → | велик княз на Москва (1505 – 1533) | → | Иван IV Грозни |
| ||||||||||||||||||||