Варненска корабостроителница

Варненска корабостроителница
Корабостроителницата през 2018 г.
Корабостроителницата през 2018 г.
Основана 1937 г.
Седалище Варна, Флаг на България България
Уебсайт www.bulyard.com/bg
Varna location map.png
43.1953° с. ш. 27.9014° и. д.
Местоположение във Варна
Варненска корабостроителница в Общомедия

Варненската корабостроителница (понастоящем собственост на „Булярд корабостроителна индустрия“ АД) е най-голямото предприятие за производство на морски плавателни съдове в България[1].

Освещаване на нов кораб, 1970 г.
Реконструкция на КЗ: общ изглед от изграждането на голямата и малката докови камери
Реконструкция на КЗ: доковите камери са затворени, голямата кера е осушена, виждат се кранове 80 и 500 т

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди построяването на Варненската корабостроителница в града са произвеждани предимно дървени лодки. През първите десетилетия на XX век започват да се строят лодки с дължина от 6 до 9 метра. През 1937 година в корабостроителницата е произведен първият малък пътнически кораб „Галата“.

След национализацията корабостроителницата се преименува на Корабостроителен и кораборемонтен завод „Георги Димитров“ (съкратено ККЗ). През 1955 г. от корабостроителницата се отделя Кораборемонтен завод „Одесос“, който поема ремонтните работи по плавателните съдове[2] и основният завод вече се казва Корабостроителен завод „Георги Димитров“ (съкр. КЗ).

В периода 1967 – 1968 г. се въвеждат в действие основните корабостроителни мощности – 2 докови камери, 1-ви корпусен цех, кейови стени и други. Броят на работниците в предприятието в края на 1970-те години варира от 4000 до 4300 души.

Най-големият български кораб танкерът „Хан Аспарух“ (с водоицместимост 100 000 тона) е произведен през 1976 година[1][3]. През 1986 – 1990 г. са построени няколко многоцелеви кораба по 17 000 тона, контейнеровози, кораби за насипни товари. Значителна част от поръчките са изпълнявани за СССР, Полша, Чехословакия, Унгария и Китай[1].

Научната основа на корабостроенето във варненската корабостроителница се осигурява благодарение на създадения Институт по корабостроене. Квалифицирани специалисти се обучават в Техникума по корабостроене и корабоплаване и в морските висши училища.

Съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

  • Голяма докова камера 237x40x7 m
  • Малка докова камера 187x28x6 m
  • Достроечен кей
  • Корпусообразуващ цех
  • Сборъчно-заваръчен цех

Построени кораби[редактиране | редактиране на кода]

Към днешна дата са построени и влезли в експлоатация над 850 кораба за 27 собственици[1]. Примери:

  • 1943 г.: „Рила“ (183 т)
  • 1969 г.: Учебен кораб № 421
  • 1976 г.: „Хан Аспарух“ (100 000 т)
  • 1978 г.: „Чумерна“ (10 000 т.)[4]
  • 1985 г.: „Александър Димитров“ (38 000 т)
  • 1998 г.: „Персенк“ (за насипни товари)

Директори[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Бойчев[4]
  • Добромир Кондов[5]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Архивни снимки на КЗ „Георги Димитров“ от Държавния архив, Варна

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Фонд 11Н, Държавен архив, Варна
  • Фонд 21, Държавен архив, Варна
  • Иванов, Тр. „Страници от историята на българското корабостроене“, В. 1998
     Портал „Икономика“         Портал „Икономика          Портал „България“         Портал „България