Ванко Урумов
| Ванко Урумов | |
| български художник | |
| Роден | Ванко Георгиев Урумов 21 декември 1941 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Учители | проф. Панайот Панайотов |
| Направление | живопис |
| Награди | Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1977) |
Ванко Георгиев Урумов е български художник – живописец. Живее и твори във Варна, заема поста директор на Варненската художествена галерия „Борис Георгиев“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 21 декември 1941 г. През 1971 година завършва специалност живопис в Художествената академия, в класа на проф. Панайот Панайотов. Работи в областта на живописта, графиката, монументалната скулптура, приложното изкуство (фрески, керамични пана, гоблени). Негови бронзови пластики украсяват обществени сгради в София и Варна.[1][2]
С дипломирането си Урумов взима участие във всички големи изложби в България и в представяния на българското изкуство в Индия, Канада, Мексико, САЩ, Япония и др. Самостоятелни изложби прави в Букурещ, Виена, Дордрехт, Москва, Падуа, Сарагоса, Сепре, Франкфурт на Майн, Хаолин, и др. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Добрич и Бургас, националните библиотеки във Вашингтон и в Париж, частни колекции в България и в чужбина.[2]
През 2009 година прави във Варна изложба с 22 платна с маслени бои, представящи Голямата аркана на картите Таро.[3]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Урумов е носител на множество награди, сред които:
- 1976 – Голямата награда на София от Първия международен конкурс за млади живописци,
- 1977 – Национална награда за живопис „Захари Зограф“,
- 1979 – Награда от Биеналето на живописта, Букурещ,
- 1981 – Награда „Medusa Aurea“ на Римската академия за съвременно изкуство,
- 1982 – Награда на СБХ на името на Илия Бешков,
- 1984 – Награда на СБХ за живопис,
- 1986 – Награда на СБХ на името на Данаил Дечев.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г., Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
- ↑ а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.
- ↑ „Голямата аркана“ на Ванко Урумов, в-к „Дневник“, 19 август 2009
- Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
- Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Биографична информация и галерия картини на Ванко Урумов Архив на оригинала от 2009-09-05 в Wayback Machine.
- Картини на В. Урумов: „Евксиноград“ Архив на оригинала от 2011-09-26 в Wayback Machine., „Сенници“
