Бяла пясъчна мида

Бяла пясъчна мида
Mya arenaria.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Мекотели (Mollusca)
клас:Миди (Bivalvia)
разред:Myida
семейство:Myidae
род:Mya
вид:Бяла пясъчна мида (M. arenaria)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Бяла пясъчна мида в Общомедия
[ редактиране ]

Бяла пясъчна мида (Mya arenaria) е вид соленоводна мида от семейство Myidae употребявана от хората като източник на храна. Видът е силно инвазивен, включително и за българското крайбрежие на Черно море.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Съвременният ареал на мидата е в района на умерените ширини на тихоокеанско крайбрежие на Северна Америка и атлантическия и бряг, както и този на Европа. На север в Европа преминава към моретата от Северния ледовит океан[1]. Видът се среща в Средиземно море и всички морета миещи бреговете на континента, включително и Черно море.

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Тези миди живеят в утайката на бреговете които се заливат при приливи и отливи. Макар че са често срещани в кални райони, името им „аренария“ означава пясъчен и предпочитат комбинация от пясъчни и тинести местообитания. Живеят и при условията на устията на реки и плитчини до 75 метра под водата. Заравят се на дълбочина от 10 – 15 см до 40 – 50 см. Мидите могат да понесат крайни условия на соленост и температура на водата.

Еволюция и инвазивност[редактиране | редактиране на кода]

Бялата пясъчна мида е еволюирала в Тихия океан в началото на миоцен. В началото на плиоцен тя разширява своя ареал към водите на Атлантически океан, включително и европейското му крайбрежие. В началото на плейстоцен обаче видът масово измира като се ограничава само до крайбрежието на северозападния Атлантик на Северна Америка[2].

Днес обаче видът се е превърнал в един от най-инвазивните като бързо отвоюва древните си местообитания. Тя се превръща в един от най-старите инвазивни за Европа безгръбначни видове. Първите сведения за това, че отново е проникнала в бреговете на континента са от 1245 – 1295 г. при датското крайбрежие. През 1960-те видът прониква в бреговете на Черно и Азовско море, където бързо се превръща в доминиращ вид. Първите находки на мидата в Средиземно море са от 1976 година. На западния бряг на САЩ видът е установен в санфранциския залив в периода между 1869 и 1874 година, когато е внесен с остриците от източния бряг на страната[3]. В Аляска видът достига около 1940 г.

Описание и биология[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на черупките достигат до 13 cm. Формата им е изменчива и варира от овална до издължена. Цветът на черупките варира от мръсно бяла до жълтеникава. Видът се храни с планктон и детрит.

Размножават се един или два пъти в годината. Плодовитостта им зависи от размера. Оплождането е външно. Около 12 часа след това се излюпват свободнодвижещи се ларви – трохофори. В продължение на 2 – 5 седмици личинките се хранят с планктон и нарастват. Постепенно нарастват и падат към дъното където се преобразуват във възрасти миди. Продължителността им на живот е 10 – 12 години, максимум до 28 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Наталья Московская. Раковины мира. История, коллекционирование, искусство. – Москва: Аквариум-Принт, Харвест, 2007. – 256 стр.
  2. Vermeij G. J. 1989. Invasion and extinction: The last three million years of North Sea pelecypod history. Conservation Biology 3(3): 274 – 281.
  3. Bernard F. R. 1979. Identification of the living Mya (Bivalvia: Myoida). Venus 38: 185 – 204.