Български народни песни (сборник)
| „Български народни песни“ | |
| „Бѫлгарски народни пѣсни“ | |
 | |
| Автор | Димитър Миладинов, Константин Миладинов |
|---|---|
| Първо издание | 1861 г. Австрийска империя |
| Издателство | А. Якич |
| Оригинален език | български |
| Жанр | научен |
| Вид | фолклорен сборник |
| „Български народни песни“ в Общомедия | |
„Български народни песни“ е сборник с текстове на народни песни от различни части на българското землище, съставен от братята Димитър и Константин Миладинови от Струга. Той е издаден през 1861 година в Загреб под заглавие „Бѫлгарски народни пѣсни собрани одъ братья Миладиновци Димитрія и Константина и издани одъ Константина. Въ Загребъ въ книгопечатница-та на А. Якича. 1861.“
Подготовка и издаване[редактиране | редактиране на кода]
Сборникът е замислен още през 1840-те години. Димитър Миладинов е насърчен от руския славист проф. Виктор Григорович, който посещава Охрид през 1845 година, среща се с него и двамата заедно отиват в Струга, където Григорович записва българска песен, чута от майката на Миладинов. Димитър обещава да изпрати някои фолклорни песни на Григорович. Това може да се види от неговото писмо от 25 февруари 1846:
| „ | Изпълнявайки вашите препоръки аз не щадя усилия за поощряването на развитие на българския език и българските народни песни... Между това моите старания за нашия български език и българските народни песни според вашата поръка са много големи. Не преставам да продължавам изпълнението на моите обещания към ваша милост, защото ние българите, спонтанно се стремим към истината. | “ |
Акад. Петър Динеков в предговора към изданието на сборника от 1981 година (с. 8) пише:
| „ | На 20 август 1852 Димитър Миладинов до Александър Екзарх съобщава, че Виктор Григорович записал от майката на Миладинови „една болгарска песма“ и продължава, че Григорович настоятелно го молел да напише „граматика на говоримия днес български език“. | “ |
Константин Миладинов от своя страна е насърчаван от българските студенти в Москва (Любен Каравелов, Райко Жинзифов, Сава Филаретов, Васил Попович и други) да издаде сборника там, но не успява да намери руски издател, понеже песните са написани с гръцка азбука. Брат му Димитър продължава да му изпраща нови материали и през 1860 г. Константин се обръща с писмо към хърватския католически епископ Йосип Щросмайер, който симпатизира на български народ, с молба за помощ. Щросмайер се съгласява, при условие книгата да бъде напечатана на кирилица:
| „ | Гърците са донесли на вас българите много мизерия и проблеми; това е начинът, по който вие трябва да се откажете от тяхното писмо и да прегърнете кирилицата. | “ |
Заради ключовата подкрепа на Йосиф Щросмайер, сборникът е посветен на него, като на „великодушни-отъ покровитель народната книжнина“, а в началото на книгата е включено благодарствено писмо на Константин Миладинов до Щросмайер:
| „ |
| “ |
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Сборникът съдържа 660 народни песни в 23 559 стиха, разделени на 12 части (героически, хайдушки, любовни, митически песни и други), както и легенди, описания на сватбени обичаи и детски игри, български имена, поговорки и гатанки. В предисловието се споменават 2000 редки думи и 11 песни, написани с нотите, които после отпадат поради увеличения обем на сборника.
От предговора личи, че песните в сборника са на различни диалекти на българския език, но са били събирани главно от македонските предели: Струмишко, Кукушко, Стружко, Битолско, Прилепско. Но в сборника са включени и песни от Панагюрско и Софийско. Миладинов пише сам в сборника:
| „ | Сиве почти песни се слушани от жени: седма-та от них част се собрани од восточните, а другите од западните стърни, а именно: От Панагюрище, София, Струмнишко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебарско, Прилепско, Охридско, Струшко и Битолско. Най-повече песни се собрани от Струга, Прилеп, Кукуш и Панагюрище. Богатството од песните йе неисцърпано. | “ |
Между помагачите при събирането на песните е бил и българският поет Райко Жинзифов от Велес. Други сътрудници на братя Миладинови (Васил Чолаков) са предоставяли песни и извън границите на географската област Македония.
След публикуването на сборника, братя Миладинови са арестувани от османските власти и са отведени в Цариград. Михаил Хитрово, Чарлс Калверт и особено Щросмайер протестират срещу преследването им. В писмо до австрийския министър на външните работи граф Рехберг Ратенльовен от 29 октомври 1861 г. епископ Йосиф Щросмайер пише:
| „ | „Преди няколко месеца той (К. Миладинов) отпечата в Загреб български народни песни, които той и неговият брат Димитър бяха събрали. Тия песни, както обикновено биват народните песни на славяните, са почерпани от историята и обичаите на народа и представляват стихове от най-невинно естество; при всеки културно изостанал народ народните песни са първото начало за един по-издигнат културен живот. Отпечатването е извършено в Загреб на мои разноски. След отпечатването на тия песни гореспоменатият млад човек се завърна в родината си, за да предаде на сънародниците си плода на дългогодишното си неуморно приложение. Всяко управление, ако не възнагради една такава заслуга, то би поне я похвалило; но турското правителство, както обикновено, има съвсем други възгледи и както съобщават вестниците, конфискувало трудът и наредило да се арестува и да бъде отведен невинният Миладинов в Цариград, където той се намира затворен вероятно и сега.“ | “ |
Спомняйки си първата си среща с Константин Миладинов във Виена, Щросмайер пише:
| „ | „Винаги съм аз обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце, и особито пък трудолюбивия, непорочен и честен български народ, и мога каза, че споменът за покойния Миладинов (Константин) всякога ми трогнува сърцето. Той ви бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайни родолюбец – същи и жив образ на достойния свой български народ… Когато блажений покойник първи път ми поднесе во Виена своите български народни песни, които са от също такава хомеровска стойност, както и нашите хърватски, те бяха написани с гръцко азбуке. Поради това аз му рекох: „Да ти кажа, Миладинов, ако мислиш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви…“ … „Блажени са устата, каза ми той, които ми изрекоха това желание, и никой не е по-готов от мене да го извърши.“ И наистина, он извърши това … и сам Бог знае, дали не е спомогнало именно това обстоятелство, че той заедно с брата си падна в тъмницата Цариградска, защото гърците се гневеха много повече от самите турци на тия с букви словенски печатани песни.“ | “ |
(Юринич, с. 66; Теодоров, с. 82 – 83)
Издания[редактиране | редактиране на кода]
- Братя Миладинови. „Български народни песни“. Трето издание, под редакцията на проф. М. Арнаудов. София, 1942, 571 с.
- К. Миладинов. „Творби“. Скопие, 1958
- „Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константиня“. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961
Сръбски и македонистки възгледи[редактиране | редактиране на кода]
Сръбски националистически автори обвиняват Братя Миладинови в „побългаряване“ на „сръбски народни песни“ от Македония,[1] а апологетите на македонизма представят сборника с фалшиви имена като „Сборник с народни македонски песни“, „Сборник на Народни Песни“, „Народни песни“, „Македонски и български народни песни“ и най-често – „Сборник на Братята Миладинови“.[2]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
За Димитър и Константин Миладинови и за сборника „Български народни песни“ пишат Йосиф Щросмайер, Любен Каравелов, Кузман Шапкарев, Райко Жинзифов, Петко Славейков, Петър Данчов, руските учени Ал. Рачински и И. И. Срезневски, Михаил Арнаудов, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Добри Войников, Стоян Михайловски, Петър Динеков, Венко Марковски и много други.
- Михаил Арнаудов, „Братя Миладинови. Живот и дейност 1810 – 1830 – 1862“. Първо издание. София, 1934, 319 с. Второ издание. София, 1969, 403 с.
- П. И. Данчов, „Братя Миладинови и техните литературни работи“. Списание „Читалище“, год. IV, бр. 20, 15 ноември 1874 г.
- Александър Теодоров-Балан, „Миладиновските песни и Щросмайер“. „Периодическо списание“. Кн. XVI, януари 1885, с. 82 – 97
- С. Юринич, „Йосиф-Юрай Щросмайер“. СбНУ, XXII–XXIII, 1906 – 1907, с. 1 – 71
- Акад. Йордан Иванов, „Български старини из Македония“. София, 1931; репринт, Издателство на БАН – София, 1970, с. 49 – 51
- Петър Динеков, „Братя Миладинови в историята на българската фолклористика“. Списание на БАН, VI, 1961, кн. IV, с. 13 – 30
- Емил Георгиев, „Приносът на Братя Миладинови в нашето историческо, културно и литературно развитие“. Списание „Ново време“, год. XXXVII, 1961, кн. XII, с. 65 – 75
- Дочо Леков, „Сборникът на Миладинови и неговата оценка в българския възрожденски периодичен печат“. Списание „Литературна мисъл“. Год. V, 1961, с. 105 – 117
- Злати Еников, „Добруджански екземпляр от Миладиновия сборник“. Вестник „Народна култура“, год. V, бр. 34, 26. VIII. 1961 г.
- Иван Шишманов, „Значение и заслуги на Братя Миладинови“ в „Избрани произведения“. Том I. София, 1965
- П. Хр. Петров, „Кореспонденция на българи с Щросмайер, Рачки и Шишич“ в „Известия на Института за история“. Т. 18, 1967, с. 247 – 288
- А. Теодоров. „Миладиновските песни и Щросмайер“. Пр. Сп., 1985, кн. XVI, с. 82 – 97
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861
- „Български народни песни“
- Делото на братя Миладинови Архив на оригинала от 2005-10-30 в Wayback Machine.
