Будва
| Будва Будва | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Будва | |
| Страна |  Черна гора |
|---|---|
| Община | Будва |
| Площ | 122 km² |
| Надм. височина | 3 m |
| Население | 13 338 души (2011) 109 души/km² |
| Пощенски код | 85310 |
| Телефонен код | +382 33 |
| МПС код | BD |
| Официален сайт | www.budva.me |
| Будва в Общомедия | |
Будва (на сръбски: Будва) е град, разположен на адриатическото крайбрежие на Черна гора.
Населението на града е от почти 11 хил. жители. Той е административен център на едноименната община с население близо 16 хил. души през 2003 г. Бреговата ивица около Будва се нарича Будванска ривиера и се намира в централното крайбрежие на Черна гора. Градът е известна туристическа дестинация и привлича туристите с плажовете, нощния живот и средиземноморската си архитектура.
История[редактиране | редактиране на кода]
Обща история[редактиране | редактиране на кода]
Районът на Будва е бил населен още от дълбока древност. Според местна легенда градът е основан от финикиеца Кадъм, който е бил заточен в Тива и след напускането ѝ с жена си Хармония намират тук подслон.
Своето наследство в Будва оставят 2 големи древни цивилизации – древногръцката и древноримската. След падането на Римската империя и разделянето ѝ на Източна и Западна Римска империя точно в района на Будва минава границата между тях, което се отразява на историята и културата на града. През Средновековието Будва е последователно в състава на Дукля, Зета, Рашка и Венецианската република, която управлява града близо 300 г.
В следващите години Будва сменя няколко последователни управления на Австрийската империя, Наполеонова Франция и Руската империя. За кратко, в периода 1813 – 1814 г., Будва е част от унията между Бока Которска и Черна гора, но от 1814 до 1918 г. градът отново е част от Австрийската и (по-късно Австро-унгарска) империя. След разпадането на империята става част от Кралство Югославия през 1918 г.
По време на Втората световна война много от жителите на района участват в съпротивата. Градът е отново в състава на Югославия от 22 ноември 1944 г.
При земетресението от 15 април 1979 г. много от къщите в Стария град са разрушени. Днес почти не се откриват свидетелства за това катастрофално събитие. Всички разрушени къщи са възстановени в първоначалния им вид.
В българската история[редактиране | редактиране на кода]
През 1002 г. Будин е превзет от войските на цар Самуил и остава в рамките на Първото българско царство до неговия край. През 14 век е част от Душановото царство, след което получава особен статут.
След завоюването на югозападните български земи от османците през 1417 г. Ружица Балшич (дъщеря на Иванина Комнина, племенница на царица Елена) намира убежище и прием в Будва (виж Средновековни сръбски земи) при своя племенник Балша III, който ѝ поверява управлението на града. Този факт е отразен в народния епос от онова време (виж Бугарщици).
Население[редактиране | редактиране на кода]
Будва е административен център на едноименната община, която включва градовете Бечичи и Петровац. Градът има 10 918 жители, а населението на общината наброява 15 909 души през 2003 г.
Изменение на населението на град Будва:
Етнически групи (1991 г. – 2003 г.):
- черногорци (62,52% – 45,56%)
- сърби (22,47% – 40,45%)
- мюсюлмани (1,49% – 1,27%)
- хървати (1,21% – 1,10%)
Панорама[редактиране | редактиране на кода]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Родени[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Рафаилович, духовник и книжовник
- Гойчин Църноевич
- Стефан Митров Любиша, будител
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Budva Tourist Guide – Budva.net
- budva.com
- Будва EN Архив на оригинала от 2013-04-03 в Wayback Machine.
- Будванска туристическа организация
- Будванска ривиера Архив на оригинала от 2006-05-18 в Wayback Machine.
- Tourist Internet Guide Архив на оригинала от 2013-03-25 в Wayback Machine.
| |||||||
