Бранковянски манастир

Бранковянски манастир Mănăstirea Brâncoveanu
Оригиналната църква от края на XVII век запечатана на фотография от самия край на XIX век (1899 г.)
Местоположение
Вид	Православен манастир
Местоположение	Самбата де Сус, Брашов (окръг), Румъния
Стил	бранковянски стил
Изграждане	1696-1701 г.
Статут	Действащ мъжки манастир
Сайт	Официален сайт
Бранковянски манастир в Общомедия

Бранковянският манастир (на румънски: Mănăstirea Brâncoveanu) е манастир от Сибинската архиепископия на Румънската православна църква, с диоцез района на Сибиу и Брашов. Символно свято място за православието в Седмоградско.

Манастирът е основан от Константин Бранковяну на основата на скит от началото на XVII век в имението на наследниците на някой си Ивашку. Първото упоменаване на скита в писмено свидетелство датира от 1654 г. По време и след т.нар. голяма турска война цялата тази територия попада под властта на Свещената Римска империя. Непосредствено преди и по време на Карловацкия конгрес влашкият войвода Константин Бранковяну издига монолитната църква с манастира, станали символ на православието в Трансилвания.

В манастира действа зографско училище и е инсталирана печатница. След като тази територия се оказва под властта на Хабсбургите, започва масиран натиск върху манастирското братство за приемане на унията по силата но която от 1698 г. е създадена и от 1700 г. утвърдена Румънската гръкокатолическа църква. През 1761 г. Адолф фон Буков, губернатор на Трансилвания, нарежда унищожаването на всички православни манастири под негова юрисдикция. След серия перипетии, единственият оцелял, но повреден се оказва Бранковянският манастир. Макар и в руиини, католиконът му е запечатан в оригиналния си вид от края на XVII век на фотография от 1899 г.^[1]

След присъединяването на Трансилвания към Румъния започва през 1926 г. възстановяването на манастира в съвременния му вид. Първият игумен на възстановения Бранковянски манастир е йеромонах Арсений Бока (1940-1944), класиран на 78-мо място сред най-изявените румънци на всички времена.^[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Трансилванските (седмиградските) българи. Етнос. Език. Етнонимия. Ономастика. Просопографии. Сто години след Любомир Милетич в Седмиградско.

п б р Православни манастири с църковнославянска литургия на Угровлашката и Молдовската митрополии Царевград Търнов → Търновска книжовна школа → църковнославянски език (богослужебен език) → Угровлашка митрополия → Молдовска митрополия XIV век Богдановски манастир Манастир Водица Манастир Златица Манастир Козия Манастир Котмяна Манастир Кусич Нямецки манастир Манастир Прислоп Тисмански манастир XV век Бистришки манастир във Влахия Бистришки манастир в Молдова Воронецки манастир Манастир Говора Манастир Главачок Манастир Дело Каприянски манастир Манастир Комана Манастир Путна Снаговски манастир XVI век Манастир Аронян Манастир Бая де Арама Манастир Валя Вифората Вишня Манастир Галата Манастир Добровец Манастир Кошуля Манастир в Куртя де Арджеш Михай Вода Манастир Молдовица Островски манастир Плумбуйта Побратски манастир Половрагски манастир Раду Вода Слатински манастир Сокола Стефаница Вода Манастир Сучевица Уморски манастир Хлинча XVII век Агапийски манастир Манастир Базиаш Манастир Бранище Бранковянски манастир Манастир Бребу Голийски манастир Манастир Гура Мотрулуй Драгомирна Манастир Плетерещ Секулски манастир Манастир на Тримата Светители Манастир Синая Манастир Стрехая Манастир Тополница Хорезу Манастир Хинку Читъцуя Пояснение От флорентинската уния до началото на XVI век двете митрополии са епархии на Охридската архиепископия. През 1683 година от Трансилвания започва проникване на латинско богослужение и влияние в митрополиите. През 1761 година Мария Терезия започва политика по налагане на църковно единство, включая с военни средства, резултат от която е трансилванската школа и Румънската гръкокатолическа църква.

Портал „Православие“          Портал „Румъния“