Ботуня (река)
| Ботуня | |
 Река Ботуня под град Вършец | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Монтана Община Вършец Община Бойчиновци Област Враца Община Криводол |
| Дължина | 68,9 km |
| Водосб. басейн | 732 km² |
| Отток | 3,9 m³/s |
| Начало | |
| Място | източно от връх Тодорини кукли, Козница планина, Стара планина |
| Координати | |
| Надм. височина | 1550 m |
| Устие | |
| Място | десен приток на река Огоста → Дунав → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 100 m |
| Ботуня в Общомедия | |
Ботуня е река в Северозападна България, област Монтана – общини Вършец и Бойчиновци и област Враца – община Криводол, десен приток на река Огоста. Дължината ѝ е 68,9 km, която ѝ отрежда 54-то място сред реките на България. Река Ботуня е вторият по големина приток на Огоста след река Скът.
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]
Река Ботуня извира източно от връх Тодорини кукли (1785 m, най-високата точка на планината Козница) на около 1550 m н.в. под името Стара река. До град Вършец тече в дълбока залесена долина, след което пресича Вършецката котловина в североизточно направление. При село Долно Озирово приема отдясно водите на Озировска река, завива на север, след село Стояново образува широка долина заета от обработваеми земи и навлиза в Област Враца. В този участък посоката ѝ е североизточна, а след устието на най-големия ѝ приток река Въртешница (Лева река, десен приток) завива на северозапад и долината ѝ става асиметрична. отново се завръща на територията на област Монтана и на 1 km североизточно от град Бойчиновци се влива отдясно в река Огоста на 100 m н.в.
Водосборен басейн, речен отток, притоци[редактиране | редактиране на кода]
Площта на водосборния басейн на реката е 732 km2, което представлява 23,2% от водосборния басейн на река Огоста. Средният многогодишен отток при село Стояново е 3,9 m3/s, като максимумът е през април, а минимумът – август.
Списък на притоците на река Ботуня: → ляв приток ← десен приток:
- → Малка Стара река
- → Драгиева река
- ← Ролкова река
- ← Крушецка бара
- ← Просенишка бара
- → Ладровица
- ← Заноженска бара
- ← Орлощица
- ← Барбаращица
- ← Бащица
- ← Шолдирица
- → Патевица
- ← Бела река
- ← Черна река
- ← Гувнуша
- → Свидня
- ← Мътница
- ← Въртешница (Лева река) 38 km / 292 km2
- ← Дъбник
Селища[редактиране | редактиране на кода]
По течението ѝ са разположени 2 града и 10 села:
- Община Вършец – град Вършец, Долно Озирово и Стояново;
- Община Бойчиновци – Палилула, Охрид;
- Община Криводол – Ботуня, Главаци, Краводер, Пудрия, Големо Бабино, град Криводол, Ракево и Добруша.
Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]
Водите на Ботуня се използват главно за напояване.
В горното течение на реката, покрай левият ѝ бряг, на протежение от 6,5 km преминава Републикански път III-162 от Държавната пътна мрежа Лакатник – Стояново – Бели извор и 3,4 km от Републикански път III-812 Берковица – Вършец.
В участъка от град Криводол до град Бойчиновци, покрай левия бряг на реката, на протежение от 18,9 km е прокаран Републикански път III-101 от Държавната пътна мрежа Враца – Бойчиновци – Гложене.
След язовир „Сопово" (северно от село Стояново) в коритото на реката се наблюдават интересни каменни блокове, които водата на Ботуня в продължение на хилядолетия е изваяла в причудливи форми.
Със своите красива и с чисти води, тя е интересна туристическа дестинация в района на курорта Вършец. Представлява и интерес за риболов, като в нея се срещат се доста видове риба: клен, бяла/черна мряна, скобар/уклей (беловар), кротушка на някои места и средни каракуди. Среща се и балканската пъстърва, но тя е предимно в началото на реката – в района на квартал „Заножене" и нагоре по течението[1].
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-23. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 362
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 61.