Бото Щраус

Бото Щраус
Botho Strauß
	Бото Щраус Botho Strauß
Роден	2 декември 1944 г. (79 г.) Наумбург, Германия
Професия	писател, драматург
Националност	Германия
Жанр	драма, роман, разказ, есе
Дебютни творби	„Хипохондриците“, драма (1972)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Бото Щраус в Общомедия

Бото Щраус (на немски: Botho Strauß) е германски писател и драматург, роден на 2 декември 1944 г. в Наумбург.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Бото Щраус е роден в семейството на химик и фармацевт. След завършване на гимназията следва немска филология, история на театъра и социология в Кьолн и Мюнхен, но не написва дисертацията си на тема „Томас Ман и театъра“ и напуска университета, без да се дипломира. Между 1967 и 1970 г. работи кто журналист в списание Театър хойте. Впоследствие до 1975 г. е драматург в западноберлинския театър Шаубюне. След това става писател на свободна практика.

Успешеният му пробив като драматург е през 1977 г. с „Трилогия на повторната среща“ (Trilogie des Wiedersehens) – пет години след поставането на първата му пиеса. През 1984 г. Бото Щраус публикува романа „Младият мъж“ (Der Junge Mann), който предизвиква оживена дискусия. Маститият литературен критик Марсел Райх-Раницки пише във Франкфуртер алгемайне цайтунг: „Защото това, което вече умее, е доказателство за талант. Онова, което все още му липсва, може да бъде научено. Този човек е голяма надежда за нашата литература. Навярно от него ще дойде романът на новото поколение.“

В теоретичните си работи Щраус издава влиянието на древните класици, а също на Ницше, Хайдегер и Адорно, но и неговата отношение към света е радикално антибуржоазно.

Творчеството на Бото Щраус е отличeно с множество международни награди, а драмите му са сред най-поставяните на немските театрални сцени и са преведени на много езици.

Днес Бото Щраус живее в Берлин, а също в близката област Укермарк.

В България е поставена през 1994 г. в Малък градски театър „Зад канала“ (София) драмата на Бото Щраус „Времето и стаята“ (Die Zeit und das Zimmer) с режисьор Стоян Камбарев^[1].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси (премиера)[редактиране | редактиране на кода]

Die Hypochonder, 1972
Das Sparschwein, 1973
Bekannte Gesichter, gemischte Gefühle, 1975
Trilogie des Wiedersehens, 1977
Groß und klein, 1978
Kalldewey, Farce, 1982
Der Park, 1984
Die Fremdenführerin, 1986
Molières Misanthrop, 1987
Besucher, 1988
Sieben Türen, 1988
Die Zeit und das Zimmer, 1989
Schlusschor, 1991
Angelas Kleider, 1991
Das Gleichgewicht, 1993
Ithaka, 1996
Der Kuss des Vergessens, 1998
Die Ähnlichen, 1998
Jeffers-Akt I und II, 1998
Lotphantasie, 1999
Der Narr und seine Frau heute abend in Pancomedia, 2001
Unerwartete Rückkehr, 2002
Schändung, 2005
Die eine und die andere, 2005
Nach der Liebe beginnt ihre Geschichte, 2005
Das blinde Geschehen, 2011
Leichtes Spiel, 2009

Проза, поезия[редактиране | редактиране на кода]

Schützenehre (Erzählung), 1975
Marlenes Schwester (Erzählungen), 1975
Die Widmung (Erzählung), 1977
Rumor (Roman), 1980
Paare, Passanten (Kurzprosa), 1981
Der junge Mann (Roman), 1984
Diese Erinnerung an einen, der nur einen Tag zu Gast war (Gedicht), 1985
Niemand anderes (Prosa), 1987
Kongress. Die Kette der Demütigungen, 1989
Über Liebe (Geschichten und Bruchstücke), 1989
Fragmente der Undeutlichkeit (ein Dialog und eine poetologische Meditation zu Robinson Jeffers), 1989
Beginnlosigkeit (Reflexionen über Fleck und Linie), 1992
Wohnen, Dämmern, Lügen (Kurzprosa), 1994
Die Fehler des Kopisten (Aufzeichnungen), 1997
Das Partikular (Erzählungen), 2000
Die Nacht mit Alice, als Julia ums Haus schlich (Erzählungen), 2003
Der Untenstehende auf Zehenspitzen (Prosa), 2004
Mikado (Erzählungen), 2006
Der Mittler (5 Kalendergeschichten mit 8 Kreidezeichnungen) [mit Neo Rauch], 2006
Die Unbeholfenen. Bewußtseinsnovelle, 2007
Vom Aufenthalt (Erzählungen), 2009
Sie/Er (Erzählungen), 2012
Die Fabeln von der Begegnung (Erzählungen), 2013
Lichter des Toren. Der Idiot und seine Zeit, 2013
Der zurück in sein Haus gestopfte Jäger (Texte), 2014
Herkunft, 2014
Allein mit allen. Gedankenbuch, 2014
Oniritti Höhlenbilder, 2016
Der Fortführer, 2018

Есета[редактиране | редактиране на кода]

Versuch, ästhetische und politische Ereignisse zusammenzudenken: Texte über Theater 1967 – 1986, 1987
Der Aufstand gegen die sekundäre Welt, 1990
Anschwellender Bocksgesang, 1993
Der Buchstabe wird zum Atemzug. Das Genie der Werkversessenheit: Dem Regisseur Peter Stein zum sechzigsten Geburtstag, 1997
Der Gebärdensammler: Texte zum Theater, 1998
Das letzte Jahrhundert des Menschen. Was aber kommen wird ist Netzwerk. Bemerkungen zu Sein und Zeit, 1999
Wollt ihr das totale Engineering?, 2000
Orpheus aus der Tiefgarage. Botho Strauß über Gene, Liebe und die Verbrechen der Intimität, 2004
Man muß wissen, wie die Sonne funktioniert, 2005
Der Konflikt, 2006
Was bleibt von Handke?, 2006
Der Maler löst den Bann: über Gerhard Richter und seine „übermalten Fotos“, 2008
Heideggers Gedichte, 2008
Uns fehlt ein Wort, ein einzig Wort, 2011
Der Plurimi Faktor: Anmerkungen zum Außenseiter, 2013

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

1974: Hannoverscher Dramatikerpreis
1977: Възпоменателна награда Шилер (поощрение)
1981: Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства
1982: Мюлхаймска награда за драматургия
1987: Награда Жан Паул
1989: Награда Георг Бюхнер
1993: Theaterpreis Berlin
2001: Награда Лесинг на град Хамбург
2007: Възпоменателна награда Шилер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Стоян Камбарев, Театрални постановки

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] Стоян Камбарев, Театрални постановки

[1]

Бото Щраус Botho Strauß

Роден	2 декември 1944 г. (79 г.) Наумбург, Германия
Професия	писател, драматург
Националност	Германия
Жанр	драма, роман, разказ, есе
Дебютни творби	„Хипохондриците“, драма (1972)
Уебсайт	Страница в IMDb
Бото Щраус в Общомедия