Борис Сафонов
 |
| Борис Феоктистович Сафонов | |
| съветски военен пилот | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Партия | КПСС (1939 г.) |
| Награди | Червено знаме (14 юли 1941) Орден „Ленин“ (16 септември 1941) Герой на Съветския съюз (16 септември 1941) Герой на Съветския съюз (14 юни 1942) Червено знаме (22 декември 1942) Червено знаме (22 януари 1942) |
| Борис Феоктистович Сафонов в Общомедия | |
Борис Феоктистович Сафонов е съветски военен летец, подполковник, герой от Втората световна война, два пъти Герой на Съветския съюз.
Кратка биография[редактиране | редактиране на кода]
Борис Сафонов е роден на 26 август 1915 г. в село Синявино, Тулска губерния. Завършва с отличие седми клас след което постъпва в Тулското железопътно училище. През 1930 година постъпва в комсомола, посещава школата за летци „Осоавиахим“. От 1934 г. до 1940 г. е редови пилот в 106-а авиационна ескадрила на 40-а авиационна бригада на Беларуския военен окръг. През 1940 по негов рапорт е прехвърлен в 72-ри смесен авиационен полк на ВВС на Северния флот. Там пилотира своя самолет-изтребител И-16 с борден номер „11“ с изписани лично от него от двете страни на фюзелажа „За Сталина!“ и „Смерть фашистам!“, с който извършва 109 бойни полета и записва 17 въздушни победи.
В началото на Втората световна война се отличава в боевете с Луфтвафе. В началото на септември 1941 година е награден с два ордена „Червено знаме“. На 16 септември същата година му е присвоено звание – Герой на Съветския съюз, изтребителният полк в който служи е награден с орден „Червено знаме“, а по-късно е обявен за гвардейски.
По време на сраженията през есента на 1941 г., връщайки се от боен полет Борис Сафонов прехваща и след напрегнат въздушен дуел сваля самолета, пилотиран от немския ас Вили Френгер, пилот на Луфтвафе с 36 въздушни победи и над 900 боини полета във войната с Великобритания.
На 30 май 1942 година подполковник Сафонов излита за 224-ти последен път начело на група за охрана на съюзническия конвой PQ-16, плаващ към Мурманск. Групата забелязва немски бомбардировачи, приближаващи към корабите и влиза във въздушен бой. Сафонов поразява два противникови самолета и поврежда трети, след което бива свален и загива. Конкретната причина за смъртта му е неизвестна. Посочват се три различни версии – внезапна атака от противников изтребител; точно попадение на задния стрелец на противниковия бомбардировач; проблем с двигателя на пилотирания от Сафонов P-40E „Kittyhawk“. Командващият конвоя отказва да изпрати някой от корабите си за оказване помощ на сваления летец.
Подполковник Сафонов е свалил сам 25 вражески самолети и още 14 в съвместни бойни действия. Според различни източници броя свалени самолети от Сафонов варира от 25 до 41. Известно е също, че по време на въздушни боеве, Сафонов е отстъпвал вече повредени от него противникови самолети на по-неопитни летци. Мнозина от пилотите под негово командване впоследствие са отличени като „Герой на Съветския съюз“.
На 14 юни 1942 година е посмъртно награден с орден „Златна звезда“ и повторно е обявен за Герой на Съветския.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Указ Президиума Верховного Совета СССР «О награждении Героя Советского Союза подполковника Сафонова Бориса Феоктистовича второй медалью «Золотая звезда» от 14 июня 1942 года // Ведомости Верховного Совета Союза Советских Социалистических Республик : газета. — 1942. — 30 июня (№ 24 (183)). — С. 1.
|
