Борис Далчев

Борис Христов Далчев е български архитект.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 септември 1910 г. в Цариград. Той е най-малкият син в семейството на Христо Атанасов Далчев и Виктория Матеева Димшова. Негови братя са поетът Атанас Далчев и скулпторът Любомир Далчев.^[1]

През 1928 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а през 1931 г. – Художествената академия. След това продължава обучението си по архитектура при проф. Герман Бестелмайер във Висшето техническо училище в Мюнхен, Германия, където се дипломира през 1935 г.^[1]

През следващата 1936 година се завръща в България и постъпва на работа в Архитектурно-градоустройствената дирекция към Столичната община. При реализацията на приетия нов градоустройствен план на София (Планът „Мусман“) му се възлагат редица проекти. Първият от тях е проектирането на лятната къпалня „Княгиня Мария Луиза“ в Борисовата градина. Проектът на Далчев е съобразен с олимпийските изисквания, характеризира се с „ясна осева пространствена композиция, лаконична изразност, чистота на обемите, лекота на конструкцията на обекта, както и експресивност на отделните елементи“. Работата е високо оценена от италиански, швейцарски и немски архитекти. Борис Далчев проектира и още две летни къпални: „Княз Симеон Търновски“ в квартал „Коньовица“ в София (построена в 1942 година) и плувния басейн в местността „Кайлъка“ в Плевен (1948 година, в сътрудничество с архитект Тодор Горанов).^[1]

В периода 1942 – 1948 г. е хоноруван преподавател по архитектура и перспектива в Националната художествена академия в София.^[1]

От 1950 до 1978 г. работи в Проектантската организация по градоустройство и регулация и Централната архитектурна проектантска организация. Заедно с проф. Стефан Атанасов проектират големия жилищен блок с ъглова кула на гаровия площад в Димитровград. Проектира сградите на Професионалната гимназия в Неврокоп (1947), хотел „Одесос“ във Варна (1958), Драматичния театър в Монтана (1962), Геологическия институт при Българската академия на науките, открит летен театър в Златни пясъци, почивната станция на писателите в курорта „Дружба“ край Варна. Част е от екипа, проектирал сградата на Министерството на тежката промишленост (днес Министерски съвет).^[1]

След пенсионирането си през 1978 г. се занимава с текущо проектиране и поддръжка на манастири и църкви.^[1]

Удостоен е с орден „Червено знаме на труда“, три пъти с Почетния знак на Съюза на архитектите в България „Кольо Фичето“, а през 1986 г. – с орден „Народна република България“ III степен.^[1]

Умира на 15 декември 1986 г. в София.^[1]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Борис Далчев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Македония“