Бобови култури

Различни бобови култури.

Бобови култури са растения или техните плодове или семена от семейство Бобови. Те се отглеждат в селското стопанство, основно за тяхното зърно, за фураж и силаж и за тор. Сред най-известните бобови култури са люцерната, детелината, граха, боба, лещата, нахута, рожкова, соята, фъстъка и тамаринда. Това е най-често срещаното семейство в тропическите влажни гори, както и в сухите гори в Америка и Африка.[1]

Бобовите култури са известни с това, че повечето от тях имат симбиотични азотфиксиращи бактерии. Поради тази причина те играят ключова роля в сеитбообращението.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Бобовите култури могат да принадлежат на множество селскостопански класове, сред които фураж, зърно, разсад, торене, промишленост и т.н. Много комерсиално отглеждани сортове запълват две или повече роли едновременно, в зависимост от тяхното ниво на зрялост при прибирането на реколтата.

Консумация[редактиране | редактиране на кода]

Прясно изровени фъстъци (Arachis hypogaea).

Зърнено-бобовите култури се отглеждат за семената им. Те се използват за консумация от хора и животни или за производство на масла за промишлена употреба. Такива култури са например боба, лещата, граха, фъстъците и други.[2]

Хранителна стойност[редактиране | редактиране на кода]

Бобовите култури са значителен източник на протеини, въглехидрати, баластни вещества и макроелементи. Например, 100 грама сготвен нахут съдържа 18% от препоръчителната дневна доза протеин, 30% баластни вещества, 43% фолиева киселина и 52% манган.[3] Не съдържат холестерол и само малко мазнина и натрий.[3]

Те са също добър източник на устойчиво нишесте, което се разлага от бактерии в дебелото черво, за производство на мастни киселини (като бутирати), които се използват от чревните клетки като източник на енергия.[4]

Подготвителни изследвания у хора включват потенциала на редовната консумация на бобови култури във вегетарианска диета за третиране на метаболитен синдром.[5] Съществуват доказателства, че порция бобови култури от около една чаша на ден в хранителния режим помага да се намали кръвното налягане и да се намали холестерола, макар да съществуват съмнения относно качеството на подкрепящите данни.[6][7]

Организацията по прехрана и земеделие признава 11 основни вида бобови култури.

Фураж[редактиране | редактиране на кода]

Бяла детелина за фураж.

Фуражните бобови култури се делят на два типа, Някои като детелината, люцерната, Vicia, Stylosanthes и Arachis се засаждат на пасища за паша на добитък. Други като Leucaena и Albizia са храсти или дървета и или се чупят от добитъка, или редовно се отсичат от хората за хранене на добитъка.

Азотфиксация[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Азотфиксация

Много бобови култури съдържа симбиотични бактерии, наречени Rhizobia, в коренните си системи. Растенията от рода Styphnolobium са изключение. Тези бактерии имат възможността за азотфикация от атмосферен, молекулен азот (N2) в амоняк (NH3).[8] Химичната реакция е:

N2 + 8H+ + 8e− → 2NH3 + H2

След това амонякът се превръща в амоний (NH+
4), който се използва от някои растения в следната реакция:

NH3 + H+ → NH+
4

Това подреждане означава, че коренните системи са източник на азот за бобовите култури, което ги прави относително богати на растителни протеини. Всички протеини съдържат азотни аминокиселини и затова бобовите култури са добър източник на протеини.

Когато бобово растение умре на полето, например след събиране на реколтата, целият останал азот в аминокиселините в частите на растението се изпуска обратно в почвата. В почвата аминокиселините се превръщат в нитрат (NO−
3), ката така азотът става наличен за други растения и служи като тор за бъдещи култури.[9][10]

В много традиционни и органични земеделски практики сеитбообращението включва бобови култури. Като се редува засаждането на бобови и небобови култури, нивата обикновено получава достатъчно азотни съединения, за да дава добра реколта, дори и когато културата не е бобова.

История[редактиране | редактиране на кода]

Археолозите са открили следи от производство на бобови култури около река Рави в Пенджаб, седалището на Индската цивилизация, датиращо от около 3300 г. пр.н.е. Междувременно, доказателства за отглеждане на леща са намерени в египетските пирамиди и клиновидни рецепти.[11] Сухи грахови семена са открити в швейцарско село, като за тях се смята, че датират от каменната ера. Доказателствата сочат, че тези грахови семена трябва да са били отглеждани по източното Средиземноморие и в Месопотамия поне преди около 5000 години.[12]

Разпространение и икономика[редактиране | редактиране на кода]

Бобовите култури са широко разпространени, бидейки третото най-голямо наземно растително семейство по брой видове след Орхидеи и Сложноцветни със 751 рода и около 19 000 вида.[13][14]

Най-големият производител и потребител на бобови култури е Индия. Други значителни износители на бобови култури са Пакистан, Канада, Мианмар, Австралия и САЩ. Световният пазар на бобови култури е оценен на 60 милиона тона.[12]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Burnham, R. J., & Johnson, K. R. 2004. South American palaeobotany and the origins of neotropical rain forests. Phil. Trans. Roy. Soc. London B, 359: 1595 – 1610.
  2. ↑ The gene bank and breeding of grain legumes (lupine, vetch, soya, and beah), B.S. Kurlovich and S.I. Repyev (eds.), St. Petersburg: N. I. Vavilov Institute of Plant Industry, 1995, с. 438 – (Theoretical basis of plant breeding. V.111)
  3. ↑ а б Nutrition facts for Chickpeas (garbanzo beans, bengal gram), mature seeds, cooked, boiled, without salt, 100 g, USDA Nutrient Database, version SR-21 // Conde Nast, 2014. Посетен на 15 януари 2015.
  4. ↑ Birt, D. F. Resistant Starch: Promise for Improving Human Health // Advances in Nutrition 4 (6). 2013. DOI:10.3945/an.113.004325. с. 587 – 601.
  5. ↑ Sabaté, Joan и др. A perspective on vegetarian dietary patterns and risk of metabolic syndrome // British Journal of Nutrition 113 (Suppl 2). 2015. DOI:10.1017/S0007114514004139. с. S136–43.
  6. ↑ Effect of dietary pulses on blood pressure: a systematic review and meta-analysis of controlled feeding trials // American Journal of Hypertension 27 (1). януари 2014. DOI:10.1093/ajh/hpt155. с. 56 – 64.
  7. ↑ Ha, Vanessa. Effect of dietary pulse intake on established therapeutic lipid targets for cardiovascular risk reduction: a systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials // Canadian Medical Association Journal 186 (8). 13 май 2014. DOI:10.1503/cmaj.131727. с. 586.
  8. ↑ Deacon, Jim. The Nitrogen cycle and Nitrogen fixation // Institute of Cell and Molecular Biology, The University of Edinburgh. Посетен на 1 март 2015.
  9. ↑ Postgate, John. Nitrogen Fixation. 3rd. Cambridge University Press, 1998. ISBN 978-0-521-64853-0.
  10. ↑ Smil, Vaclav. Cycles of Life. Scientific American Library, 2000.
  11. ↑ Albala, Ken. Lentils: Fertile Crescent // Beans: A History. New York, Berg Publishers, 2007. ISBN 978-0-8578-5078-2. с. 18.
  12. ↑ а б Mat Chaudhry Green Gold: Value-added pulses Quantum Media. ISBN 1-61364-696-8
  13. ↑ The number of known plants species in the world and its annual increase // Phytotaxa 261 (3). Magnolia Press, 2016. DOI:10.11646/phytotaxa.261.3.1. с. 201 – 217.
  14. ↑ Stevens, P. F. Fabaceae // Angiosperm Phylogeny Website.. Посетен на 28 април 2008.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бобови_култури&oldid=11968212“.