Битка при Таненберг (1914)

Битка при Таненберг
Част от Източнопруската операция
Щабът на 8-а армия на бойното поле при Таненберг
Информация
Период	26 август – 30 август 1914
Място	Аленщайн, Източна Прусия(днес Олщин, Полша)
Резултат	Решителна победа за Германия
Страни в конфликта
Германска империя Руска империя
Командири и лидери
Паул фон Хинденбург Ерих Лудендорф Макс Хофман Александър Самсонов† Яков Жилински
Сили
8-а армия: 165 000[1] 2-ра армия: 205 000[1]
Жертви и загуби
Общо: до 15 000 убити, ранени и пленени[2] 30 000 убити и ранени 92 000 пленени Общо:122 000[2][3]
Координати: 53°29′44.99″ с. ш. 20°08′03.99″ и. д. / 53.495833° с. ш. 20.134444° и. д. 53.495833, 20.134444
Битка при Таненберг в Общомедия

Битката при Таненберг е сражение между силите на Германската империя и Руската империя, разиграло се в края на август 1914 година в околностите на град Аленщайн в хода на руското нашествие в Източна Прусия.

Тя е забележителна с бързото и останало в тайна за руснаците прегрупиране на главните сили на германската 8-а армия по железни и обикновени пътища след претърпения от нея неуспех в битката при Гумбинен, което позволява на немците да разгромят почти напълно руската 2-ра армия.

Макар и провела се на 30 километра на изток от Таненберг, битката получава това наименование по предложение на командващия 8-а армия генерал Паул фон Хинденбург с изцяло пропагандна цел и като възмездие за голямото поражение на Тевтонския орден в състоялата се през 1410 година битка при Таненберг^[2].

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Първи сражения в Източна Прусия[редактиране | редактиране на кода]

 Основни статии: Бой при Щалупьонен и Битка при Гумбинен

От гледна точка на генералните щабове на враждуващите страни в началото на Първата световна война Източна Прусия е второстепенен театър на военни действия. Така съгласно общия стратегически план на германския генерален щаб за водене на войната, по-голямата част от германската армия се съсредоточава на запад с цел постигане на бърза победа над Франция, докато на изток с отбранителна цел са оставени 11 пехотни и 1 конна дивизия, представляващи малко над десет процента от сухопътните сили. Русия от своя страна съсредоточава главните си сили срещу Австро-Унгария, а за операции срещу Германия предвижда единствено своите 1-ва (Неманска) и 2-ра (Наревска) армия, които формират руския Северозападен фронт. Въпреки това поради поети спрямо съюзниците си ангажименти и поради натиска на френската главна квартира, Русия приема да започне настъпление срещу немските сили в Източна Прусия, преди всичко с цел да се облекчи положението на Франция.

На 17 август 1-ва армия под началството на генерал Павел Рененкампф прекосява границата с Германия и дава начало на руската Източнопруска операция. Още в същия ден частите му са посрещнати от немския 1-ви армейски корпус, чиито командир пренебрегва заповедите на началника на германската 8-а армия генерал-полковник Максимилиан фон Притвиц да не се дават големи сражения и завързва бой с руските части край градчето Щалупьонен. В това сражение германците успяват да постигнат известен тактически успех, като нанасят сериозни загуби на противника си, но въпреки това под тежестта на неговото числено превъзходство и заплахата за собствените им флангове те са принудени да се оттеглят на запад към Гумбинен. Окуражен от този пръв сблъсък командирът на 1-ви армейски корпус успява да предаде оптимизма си и да убеди генерал Притвиц да разпореди нова атака на Неманската армия, но този път с главните сили на 8-а армия, като за прикриване на границата на юг от Наревската армия се оставя само един армейски корпус, подкрепен с ландвер.

На 20 август започва атаката на немските сили по една близо 50-километрова линия от околностите на Гумбинен до тези на Голдап. Пръв в боя влиза 1-ви армейски корпус, който успява да изненада и отхвърли руския десен фланг, като му нанася тежки загуби, но до вечерта преустановява настъплението си. На юг от него, в центъра на немската линия, 17-и армейски корпус прави опит да удари фланга на противостоящите на 1-ви корпус руски сили, но вместо това попада на добре укрепени руски части, препречващи пътя му, и скоро вместо да атакува е принуден да отстъпи в безпорядък и претърпял сериозни загуби под силния руски пехотен и артилерийски огън. Последен атакува немският 1-ви резервен корпус, които също среща упорита съпротива, но до следобед постига тактически успех и принуждава противостоящите му руски сили да се отдръпнат. Така до края на деня германците не успяват да нанесат решително за битката поражение на руската армия и макар да имат известен успех на фланговете, те претърпяват сериозно поражение в центъра си. Генерал Притвиц се намира изправен пред дилемата да продължи боя на следващия ден или да нареди неговото пълно преустановяване. Загубил увереност и силно притеснен от новината за започналото настъпление на руската 2-ра армия, той решава да нареди отстъплението на цялата 8-а армия към река Висла, като съобщава за решението си на германското главно командване.

Прегрупиране на немските сили[редактиране | редактиране на кода]

Решението на Притвиц предизвиква широко неодобрение. Началникът на оперативния отдел към щаба на армията, подполковник Макс Хофман, за разлика от командира ѝ е убеден, че руската 2-ра армия е в състояние да достигне Висла преди отстъпващите от Гумбинен немски части и предлага 8-а армия да се справи първо с надвисналата над тила ѝ руска опасност от юг. За целта Хофман предлага 1-ви корпус да бъде възможно най-бързо и тайно превозен чрез железниците до десния фланг на стоящия сам срещу руснаците 20-и корпус, където ще може да атакува левия фланг на 2-ра руска армия, а 1-ви резервен и 17-и корпус да отстъпят от Гумбинен, ако руснаците им позволят, и с бърз марш да се озоват от ляво на 20-и корпус и срещу десния фланг на 2-ра руска армия. С помощта на други щабни офицери Хофман успява да убеди Притвиц да последва този план, но германското главно командване остава неуведомено за промяната в нарежданията и това струва поста на командира на армията. На 21 август той е заменен като командващ 8-а армия от Паул фон Хинденбург, а за нов началник на щаба на армията е назначен Ерих Лудендорф. Двамата започват изпълнението на така начертания план за действие веднага. Контактувайки директно с корпусните командири, Лудендорф потвърждава заповедите на 1-ви армейски корпус, а на 17-и и 1-ви резервен корпус нарежда да си починат на 23 август, докато се установят намеренията на руската 1-ва армия. През този ден в германски ръце попада и директива на руското командване, открита в портфейла на мъртъв руски офицер, от която става ясно общото разпределение и посоките на действие на двете руски армии. От нея се разбира, че за отстъпващите от фронта на 1-ва армия немци няма незабавна опасност и така на двата корпуса е наредено да продължат хода си на югозапад. За да се прикрие тяхното оттегляне пред войските на генерал Рененкампф, е оставена единствено 1-ва конна дивизия, подсилена с ландщурм.

Настъплението на Наревската армия междувременно е силно затруднено от необичайните дори за август жеги, мъчно проходимия терен изпълнен с гори, блата и езера, както и от трудното ѝ снабдяване поради голямата отдалеченост на руските жп линии. Пред корпусите на нахлулата 2-ра армия се изправят немските сили, оставени да прикриват тила на 8-а армия, състоящи се от 20-и армейски корпус и три ландверни бригади – общо 49 батальона, 42 батареи и 18 ескадрона, към които скоро започват да се присъединяват пристигащите от север главни сили.

На 24 август между двете страни се разиграва фронтален бой по линията Орлау-Франкенау, в който немците успяват да задържат настъплението на руснаци за повече от един ден въпреки заплахата за фланговете им. Това печели време за придвижването на немските сили и на следващия ден 20-и корпус започва оттегляне, за да се изравни с пристигащите от лявата му страна 1-ви и 17-и армейски корпус. Генерал Самсонов изтълкува този ход като общо отстъпление и нарежда на силите си да започнат преследване, което разширява фронта на армията му и разстоянието между централните и фланговите корпуси. В хода на действията на 25 август обаче той започва да разбира, че пред себе си има не разстроен и бързо отстъпващ противник, а реорганизиран и готвещ се за настъпление такъв. Това създава у командира на руската 2-ра армия опасения за фланговете му и го принуждава да поиска от командващия Северозападния фронт, чрез специално изпратен офицер, да му бъде разрешено да обърне армията си в западна посока, за да подсигури левия си фланг. Генерал Жилински напълно отхвърля това искане и изрично нарежда продължаване на настъплението към сърцето на Източна Прусия^[4][5].

Така до утрото на 26 август германците успяват да прегрупират силите си почти необезпокоявани и да пристъпят към окончателно осъществяване на плана си за разбиване на руската Наревска армия.

Противостоящи сили[редактиране | редактиране на кода]

За мащабната операция германците могат да разчитат на армия, състояща се от следните сили:

• 1-ви армейски корпус (1-ва и 2-ра пехотна дивизия) на генерал Франсоа – 24 батальона, 32 батареи и 8 ескадрона;
• 20-и армейски корпус (37-а и 41-ва пехотна дивизия) генерал Шолц – 25 батальона, 28 батареи и 8 ескадрона;
• 1-ви резервен корпус (1-ва и 36-а резервна пехотна дивизия) на генерал Белов – 26 батальона, 16 батареи и 6 ескадрона;
• 17-и армейски корпус (35-а и 36-а пехотна дивизия) на генерал Макензен – 24 батальона, 30 батареи и 8 ескадрона;
• 3-та резервна дивизия на генерал-лейтенант Морген – 12 батальона, 7 батареи и 3 ескадрона.

Тези сили са подкрепени от още три ландверни бригади (20-а, 70-а и 6-а), една ерзац бригада и един отделен отряд. Общо на 26 август германците разполагат срещу фронта на Наревската армия със 140 батальона, 139 батареи с 682 оръдия и 45 ескадрона. При отчитане реалната стойност на тези сили обаче трябва да се вземе предвид, че ландверните, ерзац и дори резервните части отстъпват по своята бойна способност и въоръжение на редовните части на армията. В хода на сражението към тези сили се присъединяват 5-а ландверна бригада и 1-ва(фон дер Голц) ландверна дивизия т.е. още 18 батальона, 9 батареи и 5 ескадрона.

Руската 2-ра армия на генерал Александър Самсонов разполага със следните сили при започване на сражението:

• 1-ви армейски корпус (22-ра и 24-та пехотна дивизия) на генерал Артамонов – 24 батальона и 14(?) батареи;
• 23-ти армейски корпус (2-ра пехотна дивизия) на генерал Кондратович – 16 батальона и 8 батареи и 2 ескадрона;
• 15-и армейски корпус (6-а и 8-а пехотна дивизия) на генерал Мартос – 32 батальона, 14 батареи и 6 ескадрона;
• 13-и армейски корпус (1-ва и 36-а пехотна дивизия) на генерал-лейтенант Клюев – 32 батальона, 14 батареи и 4 ескадрона;
• 6-и армейски корпус (4-та и 16-а пехотна дивизия) на генерал Благовещенски – 28 батальона, 14 батареи и 2 ескадрона;
• 1-ва стрелкова бригада и 1 полк от 3-та гвардейска пехотна дивизия – общо 10 батальона;
• 4-та конна дивизия – 18 ескадрона и 2 батареи;
• 6-а конна дивизия – 24 ескадрона и 2 батареи;
• 15-а конна дивизия – 24 ескадрона и 2 батареи;

Общо към 26 август руските сили се състоят от 142 батальона, около 70 батареи с 534 оръдия и 80 ескадрона. Армията не е в пълния си боен състав, защото някои от частите са оставени дълбоко в тила, така например два полка (8 батальона) от 1-ви армейски корпус са оставени във Варшава. По време на сражението към тези сили се присъединяват по един полк от 3-та гвардейска пехотна дивизия и от 16-а пехотна дивизия, т.е. още 8 батальона и 8 оръдия.

От сравнението на силите на двете страни става ясно, че никоя от тях не притежава решително числено превъзходство в пехота, но руснаците имат предимството, че всичките им части са първолинейни, докато около 20% от немските сили се състоят от не толкова боеспособен ландвер. Руската кавалерия също така се ползва със значително числено превъзходство над немската, макар че в предходните сражения тя не се отличава особено. Германците от своя страна могат да разчитат на превъзходството на своята артилерия, особено на големия брой тежки оръдия.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

В изпълнение желанието на командващия Северозападния фронт щабът на 2-ра армия издава оперативна заповед, с която нарежда на 26 август центърът на армията (23-ти, 13-и и 15-и армейски корпус) да настъпи на север с цел превземането на Аленщайн, докато охраната на левия фланг се поверява на установилите се край градчето Бишофсбург 6-и армейски корпус и 4-та конна дивизия, а охраната на десния фланг съответно на намиращия се край Золтау и Уздау 1-ви армейски корпус. Така издадената заповед прави особено уязвим руския ляв фланг, защото намиращият се там корпус е принуден непрекъснато да удължава и изтънява фронта си, докато се опитва да прикрива фланга на отдалечаващата се на север 2-ра дивизия от 23-ти армейски корпус, макар и да е наредено усилването му с части от 3-та гвардейска пехотна дивизия, 1-ва стрелкова бригада и поставянето на 6-а и 15-а конна дивизия под командването на началника му.^[4].

За същия ден Хинденбург планира началото на общото немско настъпление като нарежда на 1-ви армейски корпус и десния фланг на 20-и армейски корпус да атакуват руското ляво крило, намиращо се около и на север от Уздау, докато на 1-ви резервен корпус, 17-и армейски корпус и 6-а ландверна бригада е наредено да атакуват дясното руско крило, състоящо се от изолирания от останалите руски части 6-и армейски корпус, разположен край Бишофсбург^[4].

Боят при Бишофсбург[редактиране | редактиране на кода]

В утрото на 26 август части от руския десен фланг завързват ожесточена престрелка с авангардите на настъпващите в тази посока сили на немските 17-и армейски корпус, 1-ви резервен корпус и 6-а ландверна бригада. По същото време командирът на руския 6-и армейски корпус получава нареждане да насочи главните си сили към Аленщайн като остави силни заслони около Бишофсбург, за да прикриват фланга на армията^[6]. Не подозирайки, че срещу него настъпват четири и половина немски пехотни дивизии генерал Благовещенски се заема да изпълнява нареждането и пренасочва своята 16-а пехотна дивизия на запад. Генерал Макензен решава да се възползва от численото си превъзходство и от съдействието на генерал Бюлов, за да обходи по фланговете и съкруши останалата сама край Бишофсбург руска 4-та пехотна дивизия. Така в течение на деня тази дивизия се изправя на един 12 километров фронт с полукръгла форма срещу атакуващите я от север немски 35-а и 36-а пехотна дивизия и настъпващите от запад 36-а резервна пехотна дивизия и 6-а ландверна бригада. Постепенно всичките налични 15,5 батальона и 72 оръдия на руската 4-та дивизия са въвлечени в боя срещу немските 42 батальона и 193 оръдия. Това принуждава генерал Благовещенски да нареди на 16-а дивизия да преустанови марша си към Аленщайн и да се върне при Бишофсбург^[4][6]. Към 17 часа дивизията все още се намира на около седем километра от града, когато се получава ново нареждане, изискващо да се остави един полк като корпусен резерв в Бишофсбург, а с останалите сили да се ударят атакуващите немци във фланг. Генерал Благовещенски се надява по този начин да помогне за прекъсване на сражението, но по това време руската 4-та дивизия едва удържа позициите с цената на много тежки жертви и скоро започва да отстъпва. Руският опит за отдръпване от полесражението скоро добива характер на неорганизирано отстъпление на строеви, нестроеви части и обози. На току-що пристигащите 16-а пехотна и 4-та конна дивизия остава само да прикриват оттеглящите се на юг от Бишофсбург руски части. Към 19 часа Макензен нарежда да се продължи преследването на руснаците, но поради настъпилия сумрак и гъстите гори, които войниците му трябва да преминат немците достигат зададените им задачи едва около полунощ.

Загубил боя при Бишофсбург с цената на 5356 излезли от строя на 4-та дивизия и незначителни жертви в 16-а дивизия, руският 6-и армейски корпус е принуден да продължи отстъплението си и на следващия ден, оголвайки по този начин фланга на 2-ра армия и губейки възможността да влияе на изхода на по-голямото сражение.

Боят на руското ляво крило[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно разпорежданията на командването на 8-а армия, 1-ви армейски корпус трябва да започне своята офанзива към Уздау в 10 часа, след като бъдат превзети височините на северозапад от Зеебен. Генерал Франсоа не се подчинява на заповедта и забавя атаката, като за това свое действие се оправдава със закъснялото превозване към немските позиции на десет от артилерийските батареи на корпуса^[7]. При тези обстоятелства той моли щаба на армията да му позволи сам да насрочи час за началото на офанзивата, но от там му е отказано като вместо това е наредено настъплението към Уздау да започне в 12 часа. Въпреки това 1-ви корпус продължава да напредва бавно и превзема предните руски позиции около Зеебен едва в 15 часа, т.е. няколко часа след новия уречен час^[8]. Липсата на напредък от 1-ви корпус през този ден все пак помага на немците, доколкото позволява на руснаците да задържат вниманието си в центъра, върху 20-и корпус, и да продължат настъплението си срещу него с главните си сили.

Още вечерта на 26 август генерал Франсоа нарежда започване на главната атака в утрото на следващия ден. На лявофланговата 1-ва пехотна дивизия е заповядано да атакува към Уздау от северозапад, на съседната 2-ра пехотна дивизия да нанесе удар от юг, а на дяснофланговата 5-а ландверна бригада да задържи противостоящия ѝ противник^[9]. Тези сили са подкрепени и от специално създадената бригада „Шметов“, състояща се от части на съседния 20-и армейски корпус. Общо германските сили, действащи около Уздау, възлизат на 41 батальона, 15 ескадрона и 222 оръдия^[9]. Руският 1-ви армейски корпус, след усилването му с 1-ва стрелкова бригада и лейбгвардейския Литовски полк от 3-та гвардейска дивизия, разполага с 34 батальона, 48 ескадрона и 120 оръдия^[9].

В 4 часа сутринта немската артилерия открива огън по руските позиции около Уздау^[6][8]. Срещу руския десен фланг в атака се понася 1-ва пехотна дивизия, която почти веднага се натъква на силната съпротива на окопаната руска пехота. Завързалият се бой протича с променлив успех, докато части от бригадата „Шметов“ не успяват да застрашат фланга и тила на отбраняващите се. След шест часа на ожесточена съпротива руснаците са принудени тайно да отстъпят от Уздау, за което помагат и некоординираните действия на немците^[6]. В същото време настъплението на останалите германски сили не протича толкова успешно. Атаката на 5-а ландверна бригада и 2-ра пехотна дивизия е отбита към 8 – 9 часа от противостоящите им усилени руски части, които дори минават в контраатака и принуждават немците да отстъпят^[6][9]. Въпреки това руските части скоро получават нареждане да започнат отстъпление. Генерал Франсоа от своя страна изпраща в подкрепа на 2-ра пехотна дивизия корпусния резерв, а скоро след като в немски ръце пада и Уздау, със същата задача е натоварена и 1-ва пехотна дивизия. Към 15 часа ариергардът на руския 1-ви корпус, след като е изразходвал боеприпасите си и понесъл тежки загуби, последен започва отстъплението си на юг към Золдау^[9]. Руското отстъпление се провежда в пълен безпорядък, по случайно избрани пътища и в резултат основната маса на корпуса се оттегля много по-далеч от предвиденото, като на една нова линия на северозапад от Золдау се закрепват едвам 14 слаби батальона, лишени от боеприпаси и артилерия^[6]. Така сражението при Уздау се превръща в оперативна катастрофа за руснаците, защото вследствие на отстъплението на 1-ви корпус пътят към фланговете и тилът на централните руски корпуси се открива напълно за германците.

Обкръжение и унищожение на главните руски сили[редактиране | редактиране на кода]

Руските 2-ра пехотна дивизия, 15-и и 13-и армейски корпус, които формират центъра на Наревската армия, са натоварени на 26 август с продължаване на настъплението и разбиване на противника по линията Аленщайн – Остероде^[6].

Към 13 часа през този ден на войските на генерал Клюев е наредено да продължат настъплението си към Аленщайн. 13-и корпус успява да достигне до вечерта поставените му цели, като по време на похода среща много слаба съпротива. Тъй като руските сили преминават през тясното пространство между езерата Ланскер и Грос Плауцигер обаче, те са практически изолирани и в невъзможност да окажат бързо съдействие на съседния от ляво 15-и армейски корпус^[10]. Положението на генерал Клюев е допълнително затруднено от пълното отсъствие на телеграфна или радиовръзка с дяснофланговия 6-и руски корпус и трудно осъществяващата се свръзка с 15-и корпус и щаба на 2-ра армия.

Така, докато част от главните руски сили са пратени на поход във второстепенна посока, основната тежест на съпротива на немския 20-и корпус се понася от руския 15-и армейски корпус и 2-ра пехотна дивизия. Силите на генерал Мартос напредват успешно и завземат Хохенщайн, като завързват тежко сражение край Мюлен. 2-ра дивизия напредва в две групи от по една бригада на юг от 15-и корпус, където пази левия му фланг. Нейната 2-ра бригада обаче попада под атаката на превъзхождащи я немски сили и до вечерта е разгромена, като е принудена да отстъпи в безпорядък, което повлича и оттеглянето на цялата дивизия. За ожесточеността на боя свидетелстват жертвите на 7-и Ревалски полк от 2-ра бригада, който дава 2851 убити или ранени офицера и войници т.е. около 75% от състава му^[11]. Така отново се поставя в опасност тилът на главните руски сили.

На следващия ден 15-и корпус се престроява с лице на запад към позициите на немския 20-и корпус и провежда редица енергични атаки, които не довеждат до значим за руснаците резултат. Генерал Мартос е принуден да осъществи тези нападения без каквато и да е помощ от 13-и корпус, който в същия 27 август окупира намиращия се в противоположна посока Аленщайн^[12]. Това събитие все пак предизвиква известна реакция у щаба на 8-а армия, който нарежда на 1-ви резервен корпус да прекрати преследването на разбития руски 6-и корпус и да се насочи към Аленщайн^[12]. От своя страна генерал Самосонов, който все още е в неведение за поражението и на двата фланга на поверената му армия, нарежда през вечерта на 27 август на генерал Клюев на следващия ден да се присъедини с войските си към 15-и корпус и под общото командване на генерал Мартос да предприеме нова атака срещу позиции на немския 20-и корпус. Така изтощените от непрекъснат поход руски войници от 13-и корпус поемат на нов 30-километров марш обратно в посока югозапад. Те дори забелязват наближаващия от запад германски 1-ви резервен корпус, но погрешно го приемат за деснофланговия 6-и корпус. Тези руски маневри и пораженията при Бишофсбург и Уздау окончателно създават предпоставките за обкръжението на главните сили на 2-ра армия^[12].

В утрото на 28 август генерал Самсонов окончателно разбира за разгрома на своите флангови корпуси, но въпреки това не само че не променя заповедите на 15-и и 13-и корпус, но дори решава лично да се присъедини към тях и поеме контрола над операциите им, за което уведомява и началника на руския Северозападен фронт^[12][13]. Веднъж напуснал щабквартирата в Найденбург, генералът губи контрол над отстъпилите и опитващи да се реорганизират 1-ви и 6-и корпус, които все още биха могли да предотвратят обкръжаването на главните руски сили. Хинденбург и Лудендорф от своя страна остават крайно предпазливи и не нареждат на корпуса на генерал Макензен да настъпи веднага в тила на руските сили и да се съедини със силите на фон Франсоа и въпреки че вече предусещат създалата се за тях възможност, те до последно мислят отбранително с оглед възможната намеса на руската 1-ва армия^[12]. Фон Франсоа успява до късния следобед на 28 август да завладее Найденбург и да затегне примката около руските сили.

При пристигането си в щаба на 15-и корпус в Надрау генерал Самсонов е запознат с общото положение на руските сили от генерал Мартос и привечер на 28 август нарежда 15-и и 13-и корпус да започнат отстъпление^[14]. Положението на руснаците обаче се влошава непрекъснато. Някои части изпадат в паника и се пръскат, а изпратеният към Найденбург генерал Мартос (без да знае, че градът е вече окупиран) попада в немски плен. Опитите на обкръжените войски да си пробият път през горите и немските линии срещат единствено неуспехи. Едва на 29 август началникът на Северозападния фронт генерал Жилински успява да нареди и организира част от руския 1-ви корпус, който се реорганизира край Млава след поражението при Уздау, да настъпи към Найденбург. Без особена организация една смесена пехотна бригада начело с генерал Сирелиус успява да си пробие път през немските линии и да превземе за кратко града на 30 август^[15].

В същия ден, след няколко опита да си пробие път през немските линии, генерал Самсонов слага край на живота си и се самоубива, а командването на остатъците от армията му преминава в ръцете на генерал Клюев, който скоро след това предава себе си и поверените му части на немците.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Загуби[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Таненберг завършва катастрофално за руската Наревска армия. Германците обявяват, че към 31 август вследствие на сражението 92 хил. руски офицери и войници са попаднали в техен плен заедно с 300 – 400 артилерийски оръдия^[2][16][17]. Сред пленените са и двама корпусни командири и девет други генерали^[17]. Според някои руски автори обаче тези числа са в известна степен преувеличени с пропагандна цел като реалният брой на пленниците възлиза на 60 хил. войници и 180 – 190 оръдия^[18]. Към списъка на руските загуби се прибавят и още около 30 хил. убити и ранени войници^[2].

Загубите на германската армия в сражението от другата страна възлизат на сравнително скромните десет до петнадесет хиляди убити, ранени и пленени войници^[2].

Значение за хода на войната[редактиране | редактиране на кода]

Германската победа при Таненберг, макар и на вид огромна по размери, има най-вече косвен и непряк стратегически ефект върху цялостния ход на военните действия. Германците постигат един по своя характер отбранителен успех, който нанася големи загуби на руснаците, но в никакъв случай не ги засяга решително с оглед огромния човешки и материален ресурс, с който разполага Руската империя^[19]. В цялостния контекст на войната битката е и опит на Германия и Русия да подпомогнат косвено съюзниците си на главните театри на военни действия. Така скоростта на руското настъпление подтиква германското върховно командване да оттегли в критичен момент два корпуса от Западния фронт и да ги прати на изток, лишавайки по този начин немските сили от тяхното участие в битката при река Марна. Германците от друга страна твърдят, че са привлекли срещу себе си тридесет и четири руски дивизии (макар и неправилно да включват и тези на руската 9-а армия), оставяйки четиридесет и шест други да действат срещу австро-унгарската армия^[19].

Пропагандният ефект на битката е вероятно най-големият ѝ резултат. Хинденбург предлага тя да бъде кръстена подобно на средновековната битка при Таненберг, като вид възмездие за претърпяното тогава поражение от Тевтонския орден. Сражението също създава у немците впечатлението за една голяма и почти решителна победа, която замаскира случилите се по това време значими неуспехи на германската армия на запад^[19].

В началото на септември 1914 г. германската 8-а армия се оказва свободна да използва идващите от запад подкрепления, за да насочи цялото си внимание към провеждането на решително сражение с единствената останала в Източна Прусия руска армия.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

• ((en)) Spencer C. Tucker (2010). Battles That Changed History: An Encyclopedia of World Conflict. ABC-CLIO. ISBN 1-59884-429-6
• ((en)) Dennis E. Showalter (2004). Tannenberg: clash of empires, 1914. Potomac Books, Inc. ISBN 1-57488-781-5
• ((en)) Hew Strachan (2001).The First World War: Volume I: To Arms. Oxford University Press. ISBN 0-19-926191-1
• ((ru)) Из истории кампании 1914 г. на русском фронте. Начало войны и операции в Вост. Пруссии. Прага, 1926
• ((ru)) Евсеев Н. Августовское сражение 2-й русской армии в Восточной Пруссии (Танненберг) в 1914 г. М. 1936
• ((ru)) Алексей Лихотворик. Восточно-Прусская операция 1914 г. Архив на оригинала от 2008-03-02 в Wayback Machine.

Източници[редактиране | редактиране на кода]