Битка при Молвиц
| Битка при Молвиц | |||
| Война за австрийското наследство | |||
 Разположение на силите | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 10 април 1741 г. | ||
| Място | Молвиц, Силезия (дн. Малюйовице, Полша) | ||
| Резултат | Победа за Прусия | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
| Битка при Молвиц в Общомедия | |||
.svg){kind=small}
Битката при Молвиц (на немски: Mollwitz) е първото сражение от Войната за австрийското наследство, състояло се на 10 април 1741 г. между армиите на Прусия и Австрия. От едната страна е реформираната пруска армия от 21 000 души,[1] командвана от младия крал Фридрих ІІ и фелдмаршал Курт фон Шверин, а от друга 20 000 австрийци начело с фелдмаршал Вилхелм фон Найперг. Резултатът е трудна пруска победа, но така използвана от Фридрих ІІ, че изглежда като убедителен успех.
Ситуация преди битката[редактиране | редактиране на кода]
С нападението срещу Австрия през декември 1740 г. Фридрих ІІ започва както Първата силезийска война, така и по-голямата Война за австрийското наследство. В този момент никой не е очаквал, че Кралство Прусия (наследник на старото курфюрство Бранденбург) е способно на подобна дръзка и мащабна акция. При управлението на Фридрих Вилхелм І (1713 – 1740) обаче е извършена основна реформа в армията и особено в пехотата. Всяко петаче от доходите на държавата е било влагано в нея и тя достига впечатляващия брой 80 000 войници. Сега Фридрих се оказва отличният човек да използва тази готова сила за завладяването на Силезия. Именно Силезия е театър на първите военни действия – богата на природни ресурси област по течението на река Одер, желана от най-различни държави.[2] Прусаците бързо завземат столицата Бреслау и други важни градове, само три крепости – Глогау, Брийг и Найсе се съпротивляват. Те са обсадени, а армията се установява край Олау за зимен лагер.
В това време Мария Терезия трябва да се справя с тежки вътрешни проблеми: неефективна администрация, слаба събираемост на данъците и армия в недобро състояние. Въпреки големия си потенциал, хабсбургските владения разполагат с по-малко войска от пруския си съперник. Кралицата трябва да посети унгарските си поданици, за да измоли от тях финансова и военна подкрепа. Едва през пролетта на 1741 г. тя успява да изпрати 20 000 души към Силезия, за да се справят с нашественика. Начело е поставен старият и опитен фелдмаршал Найперг – „смел и педантичен войник от старата школа“.[3] Той преминава Судетите и напредва към лагера на Фридрих от юг.
Ход на сражението[редактиране | редактиране на кода]
Битката се състои в Горна Силезия, край селото Молвиц, което днес се нарича Малюйовице (Полша). Найперг избира широко, сковано от сняг и лед поле, на което силната му конница да може да действа свободно.[4] Срещу нея прусаците имат далеч по-малко конници и това е слабото им място. Те обаче имат огромно превъзходство в артилерията – 60 оръдия срещу само 18 австрийски. Именно с тях Фридрих и Шверин започват битката. Обстрелът на австрийските позиции обаче не е ефективен и конницата напредва добре. Тя напада и отблъсква пруската конница, разположена вдясно. В крайна сметка се появява възможност пруската армия да се окаже обградена. В тази ситуация младият крал изпада в паника, обграден от хаотична маса от коне и изгубва контрол над битката. Опитният Шверин настойчиво го съветва да напусне бойното поле, така че Фридрих всъщност пропуска останалата част. Известно време дори той е убеден, че всичко е изгубено.[5] Този епизод дава основание да се твърди, че австрийците са били на крачка от това да спечелят сражението.[6]
Когато обаче те нападат пехотата в гръб, я намират подредена срещу тях и в отлични позиции да ги обстрелва с мускетите си. Пет пъти австрийците атакуват и пет пъти са отблъснати със значителни жертви. Едно въведение в пруската армия позволява по-бързата стрелба, която постигат войниците – железни шомполи (за натъпкване на барута в цевите) вместо масово използваните дървени. След като удържа на атаките, пехотата тръгва напред, причинявайки още повече загуби сред противника. Цялата войска на Найперг се огъва и е изтласкана. Под прикритието на нощта тя се изтегля в добър ред, давайки между 4500 и 5000 убити, ранени и пленени, докато загубите на прусаците са наполовина.[7]
Последици[редактиране | редактиране на кода]
Сражението прави голямо впечатление в Европа и това, което всички са смятали за лудост, придобива смисъл. „Една австрийска победа щеше да прогони Фридрих от Силезия и да покаже, че никой не би могъл да наруши единството на австрийските земи, казва Чарлз Инграо. Вместо това лекото поражение предизвика вълната от нещастия, наречена война за наследството.“[8] Непосредствената реакция е, че се оформя коалиция срещу Хабсбургите, която предявява претенции за тяхното наследство. През лятото на 1741 г. в мюнхенския дворец Нимфенбург се постига съюз между Бавария, Франция, Испания, Саксония и Савоя, който естествено привлича и Прусия на своя страна. Именно Молвиц кара тези държави да нападнат Австрия, въпреки че са признали Прагматическата санкция – документът, който урежда преминаването на властта от Карл VІ към първородната му дъщеря Мария Терезия. Така силезийската война прераства в общоевропейска.
Молвиц е шок за Мария Терезия и за останалите управляващи във Виена. Именно поражението ги кара да разберат, че имат работа с нова сила, която няма да бъде прогонена лесно от завзетите земи. По-схватливите политици започват да разбират, че на замръзналото силезийско поле се е случила промяна, която ще се развие в съвсем нова политическа ситуация. Това е моментът, който английският посланик описва с думите „Виена е в тъпо отчаяние, но няма сили за страдание“.[9] Молвиц ще предизвика големите реформи на Мария Терезия, които ще върнат блясъка и славата на Австрийската империя.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ За броя на пруските войници авторите дават различни цифри. Според Thomas Harbottle, Dictionary of Battles from the Earliest Date to the Present Time, London 1904, p. 162 са 30 000. David Eggenberger, Dictionary of Battles, New York 1967, p. 280 твърди, че двете армии са равни по брой. Christopher Duffy, Frederick the Great: A Military Life, London 1985, p. 45 смята, че са 21 000. Близка е цифрата (21 600), предложена от Александър Стоянов, Битката при Молвиц Архив на оригинала от 2019-08-08 в Wayback Machine.. Посетен на 9 август 2019 г.
- ↑ Първоначално Силезия е под властта на Полша, каквото е всъщност населението ѝ, после влиза в състава на Чешкото кралство. През 1526 г. Цялата чешка корона попада в династична уния с Австрия, затова по времетона битката при Молвиц се казва, че тя е австрийска. От 1740 до 1945 г. е под пруска, после германска власт, а днес е отново полска.
- ↑ Arthur Hassall, The Balance of Power 1715 – 1789, New York 1907, p. 143
- ↑ Eggenberger, Dictionary of Battles, p. 280
- ↑ Nancy Mitford, Frederick the Great, New York 1984, p. 100. Фридрих побягва, придружен от френския естествоизпитател Мопертюи и няколко войници. Те стигат до градчето Опелн, където кралят изоставя спътниците си в плен на австрийците. Мопертюи, разбира се, е твърде известен и е освободен по заповед на Мария Терезия.
- ↑ Charles W. Ingrao, The Habsburg monarchy 1618 – 1815, Cambridge 1994, 152
- ↑ Eggenberger, Dictionary of Battles, p. 281
- ↑ Ingrao, The Habsburg Monarchy..., p. 153
- ↑ Mitford, Frederick the Great, p. 100