Бели извор
| Бели извор | |
  Бели извор  Бели извор | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 679 души[1] (15 март 2024 г.) 24,2 души/km² |
| Землище | 28.038 km² |
| Надм. височина | 213 m |
| Пощ. код | 3040 |
| Тел. код | 09185 от България, 003599185 от чужбина |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 03438 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Враца Калин Каменов (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Бели извор Кирил Илиев (ВМРО-БНД, ДЕИ) |
Бѐли изво̀р е село в Северозападна България, община Враца, област Враца.
География[редактиране | редактиране на кода]
Бели извор се намира на около 11 km северозападно от областния център Враца. Разположено е край река Въртешница (река Лева), десен приток на Ботуня, в северното подножие на Врачанска планина. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо алувиални и тъмносиви и светлосиви горски.[2] Надморската височина в центъра на селото е около 215 m, на югозапад нараства до около 230 – 240 m, а на североизток намалява до около 200 m.
Бели извор е гара на железопътната линия № 7 Мездра – Видин.
Югозападно покрай селото минава в направление югоизток – северозапад първокласният републикански път I-1, който е част от Европейски път Е79 и от който се отклонява общински път през Бели извор и съседното му село Власатица към връзки нататък със селата на север и североизток.
В землището на Бели извор има два язовира – „Влашки дол“ и „Станьов дол“.[3]
Населението на село Бели извор, наброявало 1317 души при преброяването към 1934 г. и нараснало до 1808 към 1965 г. (вероятно във връзка с изграждането и въвеждането в експлоатация през 1960 г. на циментовия завод[4] „Вилхелм Пик“ в Бели извор), намалява до 926 към 1992 г. и 589 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[5]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 698 лица, за 358 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, няма данни за принадлежност към „турска“ етническа група и към „други“, за 70 е посочена принадлежност към ромска етническа група, трима не се самоопределят и за 266 не е даден отговор.[6]
История[редактиране | редактиране на кода]
Старото име на Бели Извор е Мало Бабино. Първите документирани сведения са от около 1600 г.
През 40-те години на миналия век селата Мало Бабино и Българска Бела се сливат и образуват Бели Извор.[7]
Към 1967 г. започва изграждането на инфраструктурен проект за най-големия завод за цимент на Балканския полуостров.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Православно християнство (в селото има църква и тя е разположена на хълм).
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Язовири – 2.
- Реки (3 – 4).
- Планина.
- манастир Св. Иван Пусти – извън селото.
- Стадион
- Клуб
- Парк
- Църква
- Ловна дружинка
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Събор – Празнува се в деня по църковния календар „Свети Дух“, който в повечето случаи е през месец юни.
Бели нощи – празнува се 3 дни около голяма Богородица през август месец.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия "България", том 1, стр. 246, Издателство на БАН, София, 1978 г.
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; Регистър на язовирите; община Враца; язовири „Влашки дол“ и „Станьов дол“
- ↑ Приватизиран от швейцарската компания Holcim Ltd през 1997 г.
- ↑ Справка за населението на с. Бели извор, общ. Враца, обл. Враца // Архивиран от оригинала на 2022-03-01. Посетен на 2022-03-01.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Бели извор, община Враца
- ↑ Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- www.beliizvor-vr.com Архив на оригинала от 2014-12-19 в Wayback Machine.
- beliizvor.free.bg
- selo.bg Архив на оригинала от 2009-12-17 в Wayback Machine.
| ||||||||
