Ахпатско евангелие
| Ахпатско евангелие | |
| Հաղպատի Ավետարան | |
 Миниатюра „Вход Господен в Йерусалим“ | |
| Илюстратор | Маркаре |
|---|---|
| Създаден | 1211 г. Лорийско царство |
| Оригинален език | Арменски |
| Ахпатско евангелие в Общомедия | |
Ахпатското евангелие (на арменски: Հաղպատի Ավետարան) е средновековен арменски ръкопис от 13 век, илюстриран от художника Маркаре, представител на Анийската живописна школа. Евангелието е известно с миниатюрите, които съчетават религиозни и светски елементи. Ръкописът е четвероевангелие, съхранява се в Института за древни ръкописи Матенадаран (№ 6288).
История[редактиране | редактиране на кода]
Съгласно записите в колофоните, евангелието е създадено през 1211 г. по поръчка на свещеника Саак от Ани. Съдържанието му е преписано от монаха Акоп в скриптория на манастира Ахпат, подвързването на книгата се извършва в манастира Оромос от книговезеца Абрам, художникът Маркаре илюстрира ръкописа в манастира Бехенц в Ани, след което евангелието отново се връща в Оромос. През 1223 г. евангелието се дарява на епархията на Хачен, по-късно се пренася в Арцах (днешен Карабах) и остава там в продължение на около 8 столетия. През 1920 г. ръкописът се мести в Ечмиадзин. Днес се съхранява в Ереван, в Института Матенадаран.[1][2][3]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Евангелието е с размер 30х22 cm, съдържа 360 листове пергамент. Текстът е написан с шрифт еркатагир (арменски унциал) в 2 колони. Живописната украса включва 10 хорани с таблиците на Евсевий Кесарийски, титулни листа и портрети на евангелистите в началото на всяко евангелие и многобройни маргиналии. Посланието на Евсевий до Карпиан е вписано в квадрифол, ограден с правоъгълна орнаментирана рамка.
Инициалите, понякога със символа на евангелиста, и няколко букви от първия ред на титулните страници са написани със злато и с мозаично подредени цветове. Портретите на евангелистите са изобразени съгласно иконографската традиция – Матей, Марк и Лука са седнали, Йоан е прав до своя ученик Прохор на фона на храм, чиято архитектура наподобява катедралата Звартноц.[1]
Ахпатското евангелие въвежда нови елементи в илюстрирането, по-късно те стават характерни за анийските ръкописи. Освен човешките образи, взети от ежедневието и включени в хораните, нововъведения са също колофоните, вписани в архитектурните мотиви на хораните, изображението на полумесеца над кръста на едно от маргиналиите. За първи път буквите са във вид на орнаментирана плетеница, с тях е изписан колофонът върху титулния лист на евангелието от Лука.[1]
Живописната украса на Ахпатското евангелие следва като цяло традициите на източнохристиянското изкуство на 13 век. Неговите типични черти са проявени при изобразяването на предметните и фигурните форми, запълването с орнаменти и при избора на пъстрата цветова гама.[1]
Миниатюри[редактиране | редактиране на кода]
Единствената сюжетна миниатюра от евангелския цикъл изобразява епизода „Вход Господен в Йерусалим“. Тя представя влизането на Христос в Йерусалим като битова сцена, където домакинът приема своя гост и кани в къщата си, а домакинята го поздравява от балкона. Постройките на картината са в стила на анийската архитектура, хората са облечени в арменски одежди. Христос влиза в града, седнал на магаре и съпроводен от двама мъже. Надписът гласи:„Христос с братята Саак и Аракел, получаващи евангелието“. Всички елементи на миниатюрата са в рамките на иконографската традиция, присъща на монофизитските ръкописи. [1][2][4]
Посочените в сюжетната миниатюра като поръчители на ръкописа братята Саак и Аракел са от княжеския род Закариди (Закарян)[5] Техните портрети са на отделна миниатюра, наречена „Посвещение на ръкописа на Исус Христос от поръчалия го свещеник Саак и неговия брат Аракел“. На нея братята са изобразени в характерни за времето дрехи и шапки, със стомна и риба в ръцете.[4]
Хораните с таблиците на Евсевий са с три колони и богато украсена правоъгълна заставка над тях. Над заставките, на страничните корнизи и отстрани до колоните са изрисувани птици, цветя, дървета със змии, свещи и лампади. За пръв път в композицията на някои от хораните са включени фигури на светски лица. Те са облечени в мирски одеяния от онова време и вероятно изобразяват жителите на Ани. Единият от тях е със стомна в дясната си ръка, другият е музикант със саз в ръце, седнал под дърво с нарове. Третият е рибар, който държи въдица с хванатата на нея риба. До него има надпис, който посочва името на персонажа: „Шераник, всеки път, когато идваш, носи риба!“.
Освен тях на полетата на хораните има изображения и на двама свещенослужители. Те са съпроводени с надписи, от които стават известни техните имена. Единият от тях е игуменът на манастира Бехенц, отец Ехпайрик. Другият е книговезецът на евангелието, отец Абрам от манастира Оромос. Интересното при тези портрети е, че те не са свързани с поръчителите на ръкописа, а са на хора от близкото обкръжение на художника Маркаре.[1][2][6][7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е С.С. Манукян. Ахпатское евангелие[неработеща препратка]
- ↑ а б в Ахпатское евангелие
- ↑ Haghpat Gospel
- ↑ а б The gospel of Haghpat
- ↑ Г. В. Казарян, Автореферат диссертации „Храм в Гандзасаре. Архитектура и рельефы“
- ↑ Алла Тер-Саркисянц, „Понять изречения разума...“. 16 веков армянского алфавита
- ↑ К.А. Матевосян, „Портреты анийских горожан в хоранах Ахпатского евангелия“