Ахматово
| Ахматово | |
  Ахматово  Ахматово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 291 души[1] (15 март 2024 г.) 22,4 души/km² |
| Землище | 13.017 km² |
| Надм. височина | 189 m |
| Пощ. код | 4128 |
| Тел. код | 03108 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 00847 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Садово Димитър Здравков (БСП за България; 2011) |
Ахматово е село в Южна България. То се намира в община Садово, област Пловдив.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Ахматово се намира в Горно Тракийската низина То е свързано с град Пловдив чрез първокласен път Е80 – 28 км и отклонение от село Поповица – 3 км. То е част от община Садово.
Разположено е живописно под пясъчните хълмове Ямача, поради което преди 1944 г. е наричано „Малко Чепеларе“.
История[редактиране | редактиране на кода]
В пясъчната кариера край селото са намерени зъби от праисторическото животно „Хиперион“, които са на възраст около 10 милиона години. Хиперионът е било животно, подобно на коня, но вместо копита е имало лапи (Лит.: вестник „Седмичен труд“ от 19 декември 2000 г., стр. 4).
В землището на селото има открито праисторическо селище.
За пръв път името на Ахматово, под наименованието „Ахмед Обасъ“ от нахията Филибе (Пловдив) се среща в подробния регистър на акънджиите от 1472 г.[2]. Фактът, че Ахматово категорично е съществувало през ХV в., а и обстоятелството, че населението му, описано в регистъра, е изцяло турско-мюсюлманско, предполага, от своя страна, че възникването му е станало в периода 1365 – 1390 г. и е било резултат от настаняването на турски заселници от Мала Азия, преселени в земите на днешната Пловдивска Тракия от султаните-завоеватели на България – Мурад I (1362 – 1389) и Баязид I Йълдъръм (1389 – 1402).
Името на селото се споменава и в съкратения иджмал-регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1622 г. Там четем следното:
| „ | Кааза Филибе, нахия Конуш ... село Ахмедобасъ (Ахматово) – 4,5 къщи“. В действителност къщите на селото са били 5, но 1 от тях е била оглавявана от неженен непълнолетен младеж и по османския данъчен закон се е брояла за половина къща, като се е облагала наполовина с данъци [3]. | “ |
В подробния муфассал регистър на данъка „авариз“ за Пловдивско от 1695 г., четем:
| „ | Кааза Филибе, нахия Конуш ... село Ахмедобасъ (Ахматово). Къщи мюсюлмани – 10. Войници от раята мюсюлмани – 8 (души). Чифлици мюсюлмани – 2“. [4]. | “ |
По предание селото се разраства през 1779 г. Старото име на селото е Ахмат бейли. За името му има 2 версии. Първата е, че то е кръстено на името на турския чифликчия и негов фактически владетел Ахмат бей, а втората, че е наименувано на името на руския офицер Ахматев, участвал в Руско-турската война от 1828–1829 г. Има предположение, че е наречено на руската поетеса от български произход Анна Ахматова.
Преди 1944 г. е известно с производството на ориз.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
В селото има конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[5]
Православна черква „Св. Пророк Илия“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Петър Георгиев Гайдаджиев (1883 – 1923) – виден деец на БЗНС от Пловдивско, основател на повечето земеделски дружби в региона, земеделски кмет, убит след падането на законното правителство на Александър Стамболийски.
- Запрян Георгиев Гайдаджиев, чин: редник, набор: 1898, част: 39-и пехотен полк, 10-а рота, убит на 5 юли 1913 г. край с. Драгобраща, околия Кочанска, погребан в с. Драгобраща. Виж ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 6, л. 32.
- Христо Томов Гайдаджиев, чин: редник, набор: 1909, част: 21-ви пехотен полк, 14-а рота, убит на 21 юни 1913 г. край с. Криволак, околия Щипска, погребан в с. Криволак. Виж ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 70.
- д-р Петър Величков (р. 1954) – журналист, литературен историк, изследовател на творчеството на писателката Яна Язова.
- Ангел Ников (1882 г., Ахматово – 1956 г., село Поповица) – търговец и предприемач.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ НБКМ-БИА, ОО – ОАК 94/73, л. 61а – справка на сътрудника на Ориенталския отдел на НБКМ – Стоян Шиваров. Копие от справката – личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско
- ↑ Лит.: Istanbul – Arsiv Genel Maliyeden mudevver defterler – BOA MAD 3398, s. 4 – 15 (с описите на селата в Пловдивско, сред които е и Ахматово
- ↑ Лит.: Istanbul – Arsiv Genel Maliyeden mudevver defterler – BOA MAD 3604, s.114 – 136) с описите на селата от нахия Конуш, сред които е и Ахматово
- ↑ www.sesc-bg.org
| ||||||||