Атанас Сарайдаров
| Атанас Сарайдаров | |
| български военен | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Национален военен университет |
| Военна служба | |
| Звание | Полковник |
| Години | 1888 – 1919 |
| Служил на | България |
| Род войски | Артилерия |
| Войсково поделение | 5-и арт. полк 6-и арт. полк 8-и арт. полк |
| Командвания | 16-и арт. полк |
| Войни | Балканска, Междусъюзническа, Първа световна |
| Атанас Сарайдаров в Общомедия | |
Атанас Иванов Сарайдаров е български военен деец, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Атанас Сарайдаров е роден на 16 май 1866 година в ресенското село Златари, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в 10-и випуск и на 7 ноември 1888 година е произведен в чин подпоручик. Като офицер влиза в Тайните офицерски освободителни братства. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас (21 ноември 1902 – 7 май 1903) и участва във въстанието.[1]
Командва на Артилерийско отделение в 6-и артилерийски полк в Сливен. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. През Първата световна война командва 16-и артилерийски полк.[2] След края на войната, на 5 юли 1919 година е уволнен от служба.[3]
Загива при атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година.[4]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Полковник Сарайдаров е баща на военния деец от Втората световна война полковник Асен Сарайдаров. Дъщеря му Вера е омъжена за юриста и депутат в XXII обикновено народно събрание Грую Павлов (1886 – 1951).[5]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (7 ноември 1888)
- Поручик (7 ноември 1890)
- Капитан (1896)
- Майор (1906)
- Подполковник (18 май 1913)
- Полковник (27 февруари 1917)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 119.
- ↑ Български военачалници – генерали и офицери, загинали при атентата в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г. // Български бойни знамена. Посетен на 3 декември 2015.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 189.
- ↑ Списък на убитите и ранените при атентата в катедралата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г. // Един завет. Посетен на 3 декември 2015.
- ↑ Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
