Атанас Натев

Атанас Натев
български философ и изкуствовед
Роден
село Гирен (дн. село Белозем), Царство България
Починал
10 ноември 1998 г. (69 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластКултурология, литературна критика, изкуствознание
Работил вСофийски университет
Институт за литература при БАН
Атанас Натев в Общомедия

Атанас Василев Натев е български философ, изкуствовед, литературен теоретик. Член-кореспондент на Българската академия на науките[1] от 1995 г.

Житейски път[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 април 1929 г. в пловдивското село Гирен (днес село Белозем, община Раковски). През 1951 г. завършва философия в Софийския университет. Защитава докторска дисертация в Московския университет „М. В. Ломоносов“ през 1968 г. Специализира в Лайпциг и Берлин (1957, 1962 г.) и в Москва (1962 г.). Стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ в Германия (Кьолн и Хановер).

Научна и творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Натев е дългогодишен преподавател в Софийския университет (Катедра по история и теория на културата). Професор е по теория на литературата в Института за литература при БАН (от 1969 г.). Ръководи секция „Естетика и изкуство“ в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Преподава естетика във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ и теория на литературата във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Проф. Натев изнася лекции по теория на драмата и по театрална естетика в Западен Берлин, Лайпциг, Амстердам, Мюнхен, Кьолн, Хановер и др.

Атанас Натев е гостуващ професор в Берлинския свободен университет, в университетите на Бон, Залцбург, Кьолн и в Хумболтовия университет в Берлин.

През 1990 – 1991 г. проф. Натев е директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1991 г. става член на Wissenschaftskolleg и директор на Българския културен институт в Берлин.

През време на академичната си кариера, продължила повече от четири десетилетия и половина, проф. Атанас Натев оставя приноси в няколко области на хуманитаристиката: теория на драмата и театъра, литературознание, естетика, социология на изкуството, теория на културата.

Атанас Натев е автор на над двадесет книги и множество статии в български и чужди научни издания.

По-важни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Цел или самоцелност на изкуството. Критични наблюдения върху неокантианската естетика и нейното влияние в България“ (1960)
  • „Изкуство и общество“ (1961)
  • „Между спорното и безспорното. Литературно-теоретически и критически опити“ (1961)
  • „Съвременна западна драматургия. Насоки и тенденции“ (1965)
  • „Драматично и драматургично“ (1967)
  • „Литературознание и изкуствознание. Методологически въпроси“ (1969)
  • „За театъра като изкуство“ (1971)
  • „Das Dramatische und das Drama“ (1971)
  • „Подстъпи към теория на драмата. С оглед на някои кризисни явления в съвременната западна драматургия“ (1972)
  • „Изкуство и културна конфекция“ (1974)
  • „Залежи в познатото“ (1977)
  • „Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немската култура в България“ (съст.) (1977)
  • „Поглед върху чуждестранната художествена култура“ (съст.) (1979)
  • „Обрати на художествеността“ (1982)
  • „Култура и масово съзнание“ (съст.) (1982)
  • „Театрална идеография. Явления, проблеми, насоки в днешния чуждестранен театър“ (1983)
  • „Литературни идеи на XX век. Индивид и култура“ (1985)
  • „Култура и общуване“ (съст.) (1986)
  • „Граници и възможности на литературознанието“ (1986)
  • Макс Райнхард, „Театърът – идеал и действителност“ (съст.) (1986)
  • Стоян Михайловски, „Божествен размирник. Философска поезия и проза“ (съст.) (1987)
  • „Беседи върху самобитността на изкуството“ (1988)
  • Валтер Бенямин, „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ (съст. и встъп. студия) (1989)
  • Алберт Швайцер, „Култура и етика“ (съст.) (1990)
  • „Поетика и литературна история“ (съст.) (1990)
  • „Изкуството като антитеза на културата“ (1991)
  • „Interkulturalität aus osteuropäischer Sicht“ (1996)
  • „Историческа злина ли е националната държава? Дискусионни тезиси“ (съст.) (1998)
  • „Демокрацията – втората употреба“ (незавършена)

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 1979 г. става носител на Международната Хердерова награда.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Член-кореспонденти на БАН, znam.bg.
  2. ↑ „Хердерово общество“, в. „Култура“, бр. 38, 17 октомври 2003 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанас Натев, „Прагът на чоглавото“. – сп. Литературна мисъл, 1974, кн. 6
  • Атанас Натев, „Прадядо ни в нас“. – в. Култура, бр.16, 1997 г.
  • Атанас Натев, „Немската култура е помогнала на българската да открие идентичността си“. Интервю на Катя Кузмова-Зографова. – Демокрация, 5 април 1997 г.
  • Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, Център по културознание: Сборник, посветен на 60-год. на проф. д-р Атанас Натев. Т. 83, кн. 6, 1990. – София, 1994 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Философия“         Портал „Философия“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атанас_Натев&oldid=12159435“.