Асклепий
| Асклепий | |
| древногръцки бог-лечител | |
 | |
| Семейство | |
|---|---|
| Баща | Аполон |
| Майка | Коронида |
| Съпруга | Епиона |
| Деца | Махаон Подалирий Панацея Телесфор Хигия |
| Асклепий в Общомедия | |
Асклепий (на гръцки: Ασκληπιός, Асклепиос) в древногръцката митология е бог-лечител.[1] Син е на Аполон и нимфата Коронида.[2] Според Аполодор Асклепий е син на Аполон и Арсиноя, правнучката на Персей.[2]
Лечител[редактиране | редактиране на кода]
Аполон убил бременната Коронида заради неверността ѝ (според други версии, я убила Артемида), взел детето от тялото ѝ и го изпратил да учи при кентавъра Хирон, от когото Асклепий изучил изкуството да се лекува. Когато натрупал достатъчно опит в лечителството, Атина му дала от кръвта, която капела от Медуза Горгона. Кръвта на горгоните имала магическа сила – тази, която капела от лявата страна на Горгоната, носела смърт, а тази от дясната, Асклепий използвал, за да спасява хората. Прославил се като изкусен лекар, който даже възкресявал мъртвите. За това нарушение, Зевс го убил с мълния, изкована от циклопите. За отмъщение, разгневеният Аполон убил циклопите и за това бил временно осъден да служи на смъртните.
Светилища[редактиране | редактиране на кода]
Светилищата посветени на този бог се наричат асклепиони; най-прочутото светилище на Асклепий в Древна Гърция се намира в Епидавър (североизточен Пелопонес), където се стичат за изцеление хората от всички краища на Гърция; друго известно светилище се намира на о-в Кос, а прочутите в древността лекари на острова се считали за негови наследници. Голям асклепион е разкрит и в Древна Пауталия, сега Кюстендил, останки от подобни светилища са разкрити и на други места на територията на България.
Изображение и символи[редактиране | редактиране на кода]
Най-често Асклепий е изобразяван като брадат мъж, в разцвета на силите си, приличащ малко на Зевс. Неизменен атрибут на Асклепий бил жезълът, около който имало обвита змия (всъщност символ на лечителите – сцепена клечка с навит паразитен червей дракункулоза или с две змии, което е кадуцей – символът на Хермес). По-късно негов символ станала чаша, обвита със змия – смок мишкар, известен и като Coluber aesculapii. Когато някой болен бивал изцелен, в жертва бил принасян петел.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Синове на Асклепий от неговата съпруга Епиона били Подалирий, Телесфор и Махаон. Асклепий имал и пет дъщери – богините Хигия („чистота“), Панацея („вселечителка“), Ясо („лечение“), Аглая и Акесо – женските еквиваленти на Асклепий.
Почит[редактиране | редактиране на кода]
В образа на Асклепий се съчетават хтонически черти на земята – лечителка и представата за децата на боговете – герои, които със своята дързост нарушават равновеснието, установено от боговете – олимпийци. В древноримската митология Асклепий се нарича Ескулап. Епидемията, разразила се в Рим през 293 г. пр.н.е., накарала римляните да започнат да го почитат. Неговият храм се намирал в Рим, на остров Исола Тиберина в река Тибър. Днес на негово място се издига болницата Св. Вартоломей. Увековечен е на небето със съзвездието Змиеносец.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.ancient.eu
- ↑ а б Аполодор, III, 10, 3
