Асен Миланов

Асен Миланов
български актьор
Роден
Починал
10 юли 1997 г. (74 г.)

Националност България
Актьорска кариера
Активност1947 – 1997
Семейство
Съпругаз. а. Николина Лекова
ДецаАнтонина Миланова

Уебсайт

Асен Петров Миланов е български актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 22 октомври 1922 г. Участва в Отечествената война като телеграфист.

Завършва семестриално юридическият факултет към Софийския университет.

В периода 1945 – 1946 г. учи в Драматичната студия, ръководена от Георги Стаматов.

Играл в Общинския театър, станал по-късно филиал на Народния театър „Иван Вазов“.

Член на СБФД.

Член на Съюза на артистите в България.

Умира на 8 юли 1997 г. в София

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли (Народен театър „Иван Вазов“)[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ричард III“ – Ричард III
  • „Години на странствуване“
  • „Село Борово“
  • „Разузнаване“
  • „Стари другари“
  • „Семейство“
  • „Ревизор“
  • „В полите на Витоша“
  • „Сън в лятна нощ“
  • „Херцогинята на Падуа“
  • „Разлом“
  • „Дачници“
  • „Братя Карамазови“
  • „Краят на книга шеста“
  • „Любов Яровая“
  • „Живият труп“
  • „Сирано дьо Бержерак“
  • „Смъртта на търговския пътник“
  • „Лес“
  • „Еснафи“
  • „Иван Кондарев“
  • „Бяг“
  • „Тази малка земя“
  • „Крал лир“
  • „Чичовци“
  • „Сборен пункт“
  • „Мяра за мяра“

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1994 Любовни сънища  келнера
1991 Здравей, бабо! дядо Пенко Банов
1989 Мъже без мустаци 6 обущарят бай Димитър
1987 История с куче без куче дядото
1986 Дом за нашите деца 5 инженер Йорданов
1985 Тази хубава зряла възраст Дражев
1984 Откога те чакам адвокат Марко Паскалев
1983 Третото лице
1982 Есенно слънце учителят г-н Добрев
1982 Спирка „Берлин“ 2 английският евреин Харолд Вайнер, бивш концлагерист
1980 Кръвта остава бащата на г-н Здравков
1979 Хора и богове 3 професор Русто, океанолог
1979 Тайфуни с нежни имена 3 председателят на съда
1978 По дирята на безследно изчезналите 4 председателят на Върховния съд
1974 На живот и смърт 3 Никола Захаров, областен прокурор
1973 Дъщерите на началника 2 воденичарят
1969 – 1971 На всеки километър 26 полковник Филип Нилсон (в 23-та: „Урок по толерантност“, 1971)
1969 Любовницата на Граминя
(L'amante di Gramigna)
Италия / България нотариусът
1969 Господин Никой Марин Младенов
1966 Карамбол главният редактор на вестника
1966 Призованият не се яви Богданов
1965 Паролата бай Петър
1963 Анкета инженер Данков
1961 Краят на пътя майор Терзиев
1960 Случаен концерт Иван
1956 Две победи Пейков
1954 Песен за човека Лозанов
1950 Тревога провокатор
1946 Борба за щастие

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]