Арад
- Вижте пояснителната страница за други значения на Арад.
| Арад Arad | |
| — град — | |
  | |
 Евангелистката „Червена църква“ | |
  Арад | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Арад |
| Площ | 116,5 km² |
| Надм. височина | 108 m |
| Население | 159 074 души (2011) |
| Пощенски код | 310000 |
| Телефонен код | 02 57 |
| МПС код | AR |
| Официален сайт | www.primariaarad.ro |
| Арад в Общомедия | |
Арад (на румънски: Arad) е град и административен център на окръг Арад, Банат, Западна Румъния.
География[редактиране | редактиране на кода]
Град Арад е разположен на десния бряг на река Муреш (на унгарски: Maros, немски: Mieresch).
Население[редактиране | редактиране на кода]
Средногодишния естествен прираст на населението е -1,4 %. 14,6 % от населението е на под 15-годишна възраст, а 4,5 % са на над 75 години.
История[редактиране | редактиране на кода]
Арад е споменат за първи път документално през 11 век. След първото монголско нашествие в Унгария през 1241 г., през втората половина на 13 век жителите на Арад издигат каменни укрепления около града. Османската империя завладява региона през 1551 г. и го държи до 1699 г. Тогава властта преминава в ръцете на Австрия, а после към Кралство Унгария. С построяването на нова крепост (между 1763 и 1783 г.), Арад става гарнизонен град и заедно с Тимишоара е важен военен пункт в югоизточната част на Унгария. Градът изиграва важна роля в борбата за независимост на Унгария през 1849 г. До юли 1849 г. Арад е защитаван от австрийския генерал Бергер, след което е превзет от унгарските въстаници и става техен основен опорен пункт. Оттук известният унгарски герой Лайош Кошут обявява на 11 август 1849 г. своята прокламация, с която предава военното и гражданско управление на града на Артур Гьоргей.
С мирния договор от Трианон от 1920 г. градът е предаден на Румъния. Заедно с днешното румънско население, в града има значително унгарско малцинство, както и други етнически групи (немци, българи).
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Градът е седалище на източноправославна епархия. Унгарското и българското малцинства са с католическо вероизповедание.
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Арад преживява бързо икономическо развитие. Още през 1834 е обявен от кайзер Франц I за „кралски свободен град“. През 1910 г. той е най-големият град в региона със своите 61 000 жители. През 2001 г. в града е открита първата електростанция, която свързва Румъния с европейската енергоразпределителна мрежа.
Образование[редактиране | редактиране на кода]
В Арад има множество гимназии, източноправославна семинария и музикална консерватория.
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Арад е интересен, модерен град с активен културен живот. През центъра на града минава атрактивен, широк булевард от XIX век, обграден от представителни търговски и жилищни сгради, театър, православна и католическа катедрали, концертен дом и кметство (в неоренесансов стил).
Международни контакти[редактиране | редактиране на кода]
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Партньорски градове[редактиране | редактиране на кода]
Къклис (Kirklees), Великобритания
Дитцинген, Германия- Вюрцбург, Германия
Тренчин, Словакия
Татабаня, Унгария
Зренянин, Сърбия
.svg){kind=small}
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на града Архив на оригинала от 2005-01-11 в Wayback Machine.
- www.arad.info.ro Архив на оригинала от 2007-10-22 в Wayback Machine.
- www.virtualarad.net
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
