Анри Поанкаре
| Анри Поанкаре Jules Henri Poincaré | |
| френски математик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | Париж, Франция |
| Погребан | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
| Религия | атеизъм |
| Националност |  Франция |
| Учил в | Парижко национално висше минно училище Екол политекник Парижки университет |
| Научна дейност | |
| Област | математика |
| Учил при | Шарл Ермит |
| Работил в | Университет на Кан; Сорбона |
| Семейство | |
| Съпруга | Полен д'Андеси |
| Други роднини | Реймон Поанкаре (първи братовчед по бащина линия) |
| Подпис |  |
| Анри Поанкаре в Общомедия | |
Жул Анри Поанкаре (на френски: Jules Henri Poincaré) е френски математик, физик, философ и теоретик на науката, един от най-значимите математици на 19 век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 29 април 1854 година в Нанси, Франция, в семейството на Леон Поанкаре, професор по медицина, и съпругата му Южени Лоноа – посветила живота си на възпитанието на децата.[1] Братовчед на Анри Поанкаре е Реймон Поанкаре, който е 4 пъти първи министър на Франция и президент по време на Първата световна война.[1]
Необикновената разсеяност на малкия Анри, която безпокои близките, по-късно се превръща в индивидуален маниер на великия учен. В детството си той боледува от дифтерит, който води до сериозни усложнения – парализа на краката и мекото небце. Няколко месеца детето не може нито да ходи, нито да говори. През това време у него възниква способността за цветно възприемане на звуците, която се запазва през целия му живот.
От 1862 до 1873 учи в местния лицей. Още в лицея проличават интересите на Поанкаре във всички области на науката и големият му математически талант. През 1873 постъпва в Парижката политехника (на френски: École Polytechnique) и я завършва през 1875 г.[1] Проявява особена усърдност в следването си. Има добре развита памет и способност да онагледява математическите понятия, което му помага, тъй като е късоглед и трудно успява да види написаното на черната дъска.
След завършването на Политехниката учи в Парижкото национално висше минно училище, след което започва докторската си дисертация, като същевременно работи като минен инженер. Защитава докторска дисертация през 1879 в Парижкия университет на тема „За свойствата на функциите, определяни чрез частни диференциални уравнения“ под ръководството на Шарл Ермит.[2] Следващите две години преподава математически анализ в университета в Кан, където се запознава с бъдещата си съпруга Полен д'Андеси, от която има три дъщери и един син.
Благодарение на застъпничеството на Шарл Ермит през 1881 г. успява да получи място в Катедрата по математическа физика и вероятности в Сорбоната.[1] От ноември 1896 оглавява Катедрата по математическа астрономия и небесна механика при Парижкия университет. Член е на Парижката академия на науките от 1887, а от 1906 е и неин президент. През 1909 е избран за член на Френската академия (на френски: Académie française), а през 1912 г. – и за неин директор.
Умира на 17 юли 1912 година в Париж след операция на 58-годишна възраст.
Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]
След тридесет години напрегната научна работа Анри Поанкаре оставя огромно математическо наследство, обхващащо най-различни дялове на математиката: топология, теория на вероятностите, неевклидова геометрия, теория на диференциалните уравнения, теория на автоморфните функции, комплексен анализ и много други, като изследва и връзките между отделните дялове. Неговите работи, публикувани от Парижката академия на науките, изпълват 10 тома. Разработва – още преди 1884 г., теорията на автоморфните функции, които той нарича фуксови функции.[1] През 1895 публикува „Analysis situs“ (букв. „Анализ на положението“), което се счита за първото системно изложение на топологията. Създател е на теорията на функциите на много комплексни променливи (многомерен комплексен анализ) и на алгебричната топология. Има съществен принос в алгебричната геометрия (дава доказателства на твърдения на Севари, Енрикес и Кастелнуово), както и в теорията на числата.
Занимава се също с решаването на различни задачи от астрономията и небесната механика. Доказва неинтегрируемостта на уравненията за движение на три тела. Въвежда методите на малкия параметър, на неподвижните точки, разработва теорията на интегралните инварианти. Впоследствие развива теорията на хаоса.
В областта на физиката изучава и допринася за развитието на: теорията на еластичността, термодинамиката, оптиката, електричеството, космологията и др. Има съществен принос в развитието на теорията на относителността.[1] Именно в неговите трудове за първи път е формулирана в достатъчно пълна и ясна математическа форма специалната теория на относителността. През 1904 – 1905 г. изказва принципа на относителността, въвежда термините „преобразувания на Лоренц“ и „групи на Лоренц“ и показва, че е невъзможно да се констатира абсолютно движение, като се изхожда от представите за етера и уравненията на Максуел – Лоренц. Така Поанкаре прави решаващата крачка към създаването на теорията на относителността. Той дава изходните принципи на новата теория, дошла да смени класическата механика и наложила преразглеждане на физичните представи за пространството и времето.
Необратимостта на термодинамичните процеси и дифракцията на светлината, космогоничните хипотези и природата на рентгеновите лъчи, теорията на морските приливи и безжичния телеграф – навсякъде той оставя незаличимите следи на универсалното си дарование.
Като философ Поанкаре е известен с трудовете си по общометодологичните проблеми на науката, клони към махизма.
Той е носител на редица международни научни награди и медали като наградите „Жан Рейно“, „Бояй“ (1905) и „Лобачевски“. Участва в научни конгреси и конкурси, чете лекции в Берлин, Лондон и други градове извън Франция. Полага и значителни усилия за популяризирането на науката във Франция по онова време, като пише редица научнопопулярни статии.
Ученик на Анри Поанкаре е видният български математик Кирил Попов.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Тодоров, Иван. Анри Поанкаре (1854 – 1912), сп. Светът на физиката, бр.4, 2005
- ↑ The Mathematics Genealogy Project, Henri Poincaré
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Биография на Поанкаре
- ((en)) Цитати на Поанкаре Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.
- Анри Поанкаре (1854 – 1912), статия на акад. Иван Тодоров, сп. „Светът на физиката“, стр. 405 – 421, бр. 4, 2005.
|
