Анка Кризманич

Анка Кризманич (на хърватски: Anka Krizmanić) е хърватска художничка.

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Анка Кризманич е първото дете на Йосип Сивос, учител от Новиград Подравски, и Елка. Историята на родителите на Анка е доста интересна – след като се среща с селския учител, Елка Гусич напуска дома си и се жени за него против волята на родителите си.

Анка прекара най-ранните години от живота си в компанията на по-малка сестра Йелка, с която остана неразделна през целия си живот. Баща им почива от неизлечима туберкулоза и след смъртта му семейството, което има мизерна учителска пенсия от австрийското правителство, трябва да напуснат Омиле и да отидат в Загреб. За да могат да получат каквато и да е финансова помощ, Елка Сивос се съгласява да замени унгарското фамилно име на покойния си съпруг с моминското име на майка си, бабата на Анка, Сесилия Кризманич. Оттогава Анка, родена с фамилията Сивос, започва да се нарича Анка Кризманич.

Пребивавайки в Горни град, от който тя не се отделя до смъртта си, Анка посещава основното училище в Попов кула от 1904 до 1907 г., а след това – девическото висше училище от 1907 до 1910 г. Нейното семейство винаги е поощрявало изкуствата и затова от все сърце подкрепя таланта на младата художничка. Леля ѝ и нейният съпруг осигуряват истинска подкрепа и грижа за ранното художествено образование на Анка.

Първите значими творби, с които започва плодотворното творчество на Анка Кризманич, датират от нейните гимназиални дни през 1908 г. Практикувайки рисуване с акварел, Анка получава от леля си подарък пастели, чрез които прави портрети на членовете на семейството си и своите съученици. Един от тези портрети, на баба Сесилия, лелята, показва на Томислав Кризман, който заявява, че иска незабавно момичето да бъде доведено в частната му школа по рисуване. Проблемът с формалното обучение се решава от г-жа Станкович, чиято дъщеря Анка е изобразила в един от портретите си. В четвърти клас на гимназията редовното ѝ гражданско образование е прекъснато и професионалното образование по рисуване продължава.

С Томислав Кризман[редактиране | редактиране на кода]

През 1910 г. четиринадесетгодишната Анка Кризманич става най-младата ученичка на училището по рисуване на Кризман. Въпреки почти детската си възраст, тя следва инструкциите на страхотния учител със сериозността на възрастен. Благодарение на тези инструкции и много упоритост, тя бързо овладява изкуството да рисува. Всъщност, именно обучението при Кризман става основата, върху която по-късно Анка изцяло гради художественото си развитие. Без тази безопасност на рисуване тя не би била толкова суверенна в графичните техники.

Първата ѝ дърворезба, „Портрет на сестра Елка“, изненадва самия Кризман. По-късно творбата бива изложена в множество изложби.

Дрезден[редактиране | редактиране на кода]

След три години, с помощта на Кризман, Анка получава стипендия от царското правителство да продължи образованието си в Дрезден. Придружена от болната си майка, младата художничка отива в Дрезден, а година по-късно сестра ѝ Елка също пристига за допълнително професионално образование.

Анка усърдно преминава през всички катедри за изкуствени занаяти и приложна графика и изненадва професорите с придобитите си преди това знания. Усвоила дърворезба и рязане на мед при Кризман, в университета Анка само усъвършенствала тези техники. Съвсем нова техника, която Кризман пропуска, е литографията. Тя приема изучаването на тази неусвоена техника с ентусиазъм, откривайки нейните големи тонални диапазони.

В Дрезден за Анка се отварят нови светове. Самият град със своите заведения, паркове, реки и мостове предостави изобилие от вдъхновение и тя ги заснема с молив, душ, акварел и офорт. Оттам започват циклите „танцьор“ и „любовник“. Освен това Анка се вдъхновява от Анна Павлова.

Младата художничка не пропуска нито едно представление в театъра. Така през 1915 г. тя е вдъхновена от танците на Грета Визентал, а през 1917 г. се запознава с известния балетист Гертруд Лайстиков. С инструменти за рисуване в ръка, Анка посещава балетната школа. Общуването с Г. Лайстиков ѝ помага да се освободи в рисунката и да постигне люлеещата се лекота на балетното движение.

В Дрезден Анка се запознава с редица големи имена в света на изкуствата. През последните години Ото Дикс учи с нея в съседен клас, а по-късно, след завръщането си в Загреб, пише вълнуващи писма от бойното поле. Драго Иблер, когото познава добре от Загреб, е един от големите художници в Дрезден.

Събитията от Първата световна война също се отразяват на живота в германските градове. Анка прекарва последната си зима в Дрезден с майка си и сестра си без топлина и храна. След като най-накрая получава разрешението си за връщане, през юли 1917 г., Анка се завръща в Загреб с изтощената си и болна майка и сестра.

До войната[редактиране | редактиране на кода]

От Дрезден Aнка получава сребърен медал за най-добра работа в графиката – единственото признание, което е получавала през живота си.

Още през 1916 г. тя излага за първи път изложба. Освен това, Анка показва на издателя на едно модно списание изобретените от нея модели за моден албум и това ѝ предоставя работа като дизайнер на костюми за списанието. Около 1918 г. се връща към популярната по-рано пастелна техника. Тя продължава своите цикли на танцьори и любовници, посвещавайки се на по-сериозната портретна живопис. Рисува портрети на А. Б. Симич и Драгутин Павлик, както и поредица от символични нотки на цветни композиции. През 1919 г., в сътрудничество с Грета Туркович, Анка разработва идеята за куклено представление на Петрика Керемпух, но идеята не е реализирана.

Анка прави поредица от миниатюрни скици на човешки типажи и характери, които изиграват ролята на въведение в по-късните ѝ карикатури. През същата година тя ги излага на Югославската художествена изложба в Париж и през 1921 г. на Международната изложба за модерно изкуство в Женева.

През 1921 г. се жени за Драгутин (Драго) Паулич, банков чиновник и страстен планинар. Заедно със своя братовчед д-р Бранко Гусич той разкрива пред художничката красотите на хърватските планини и езера, които стават вдъхновение за множество нейни бъдещи картини.

След сватбата си, Анка остава дълго в Дубровник. Градът я впечатлява изключително много. Освен че прави през 1921 г. малка карта на града, през 1922 г. Анка създава още една карта, този път голяма.

Прекарва част от времето си в имението Гундулич със семейство Кестерчанек в Груз, където се среща с Иван Мещрович. По това време той строи мавзолей в Цавтат. Впечатлена от личността на Мещрович, Анка бързо улавя две скици от изразителния му профил. В същото време прави скица за портрет на двойката Кестерчанек, братът на Олга – бъдещата съпруга на Мещрович – и съпругата му Зденка.

На Международната изложба за съвременно декоративно изкуство в Париж през 1925 г., художничката излага голям гобелен стен на хърватското село Сестине, изработен от рафии и навеси, рисуван от нея и ръчно изработен от сестра ѝ Елка. Експонатът не е върнат от Париж, така че по-късно, през 1950-те (1952 г.), Анка проектира втори гоблен в същия стил.

През лятото на 1926 г. майка ѝ,след дългогодишни проблеми със сърцето, умира. В краткия период от само две години, Анка създава колекция от портрети, пейзажи и фигурални композиции в духа на доминиращите стилистични тенденции на онова време: майка и сестра, двойка Кестерчанек, Автопортрет, Хребет след дъжд, Любовници и други. В самостоятелна изложба в салона Улрих през 1927 г. Анка излага 27 пастели и 18 рисунки. Участва в множество изложби.

През 1927 г., Анка за пръв път идва в Млет, където открива светове на буйна зеленина, гниещи листа и вода. Докато здравето ѝ позволява, художничката продължава да идва на този идиличен остров сред местните жители.

С помощта на Р. Уорние, Анка получава стипендия от френското правителство за обучение в Париж. Преди да замине за Париж обаче, Анка се развежда със съпруга си.

Анка приема постоянната позиция на чертожник в Медицинския факултет на Института по анатомия при професор Перович. Поради упорит труд и липса на свободно време, дейността на художничката е значително намалена. Тя се занимава с художествени събития, особено музикални и театрални. Скицира известни музиканти: Сергей Прокофиев, Сакс, Заун, Янигра, Дора Гушич, Маца и други. Освен това, Анка прави серия от остроумни рисунки на тема диригент на танцьор.

През 1935 г., Анка прекарва по-голямата част от времето си с немския художник Лудвиг Венингер. Това интимно приятелство продължава по време на Втората световна война.

Анка прекъсва осемгодишната си работа в Медицинския факултет през 1939 г. и преминава към професионална дейност като художник.

Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Анка прекарва Втората световна война в Загреб. Там посещава роднини близо до Ожал и за по-дълъг период от 1943 до 1944 г. пребивава в Карловац заедно с Людвиг Венингер. Там работи върху поредица пейзажи и изобразява множество известни художници. От 1945 г. е член на ULUH и редовно излага на колективни изложби до началото на 70-те години на XX век.

До 1982 г.[редактиране | редактиране на кода]

От февруари 1946 г. до 31 януари 1951 г. Кризманич отново работи като чертожник в Медицинското училище към Института по биология. Създава композиция от скулптури. Освен това усилва работата си върху цикъла на фолклорните мотиви и танци. Това ѝ начинание бива насърчено от сътрудничеството ѝ със Звонимир Льевакович, известен експерт по танцов фолклор и дългогодишен ръководител на Лада. Тя излага произведения си от танцов фолклор за първи път в Опатия през 1951 г. През 1953 г. Анка провежда две самостоятелни изложби в Загреб: на портрети и изложба от изследвания на персонажи и карикатури. Пенсионира се през 1955 г. и в следващите години се посвещава изцяло на творческата работа.

Обикновено Анка прекарва летата и есените на Млет, за да се гмурне по-дълбоко в мъгливите простори и гори на любимия си Тушканак или да обикаля околностите на Загреб.

Животът ѝ, преди това толкова интензивен, постепенно се забавя. С най-лоялния си другар, сестра си Елка, Анка прекарва цяло десетилетие в редакция на записи. Попълва пълния си Каталог на произведенията още през 1971 г. със сериен номер 5.761; каталог, в който от 1908 г. записва всяка своя творба.

Трагичен край[редактиране | редактиране на кода]

Йосип Ковачич започва да посещава Анка Кризманич от ноември 1982 г. Не заради самата нея, а заради нейните произведения на изкуството. Предпазливата ѝ сестра умира през 22 март 1983 и оттогава е Анка оставена на милостта на Ковачич.

От 1984 г. Анка Кризманич изпитва сериозно психологическо смущение. Невропсихиатърът установява, че е смутена, временно дезориентирана и не може да се грижи за себе си, правата и имуществото си. Диагнозата е прогресивна сенилна деменция с по-изразени психотични прояви. След няколко изложби на 19 юли 1986, Анка Кризманич е омъжена с измама^[1][2] за 69-годишния мъж Асмир Камбер ^[3] от Сански мост, който работи в базираната в Загреб работна организация „Сигурност“. Сватбата е инициирана от Йосип Ковачич. От този момент започва истинският ад за Анка. Тя бива заключена,^[4] а посещенията на познати биват прекратени. Съседите и приятелите на Анка Кризманич – Мария Чернобори, Нарциса Нейдхард, Елица Сарайлия, Ивица Петрекович започват да се оплакват от Йосип Ковачич и Зора Арани. Във време на интензивна публична критика за съдбата на злополучната художничка, тя умира. Ковачич е подправил завещанието ѝ по-рано, като по този начин придобива цялото художествено наследство на Анка Кризманич.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

• Кара Z. Lj., Изложби „Медулич“, Новини, Загреб, IV. 5-и XI. 1910, бр. 301, стр. 3
• Matoš AG, По повод на изложбата „Medulić“, Съвременник, Загреб, V, 1910, бр. 11. п. 803 – 812.
• Милчинович А., Изложение Медулич, Официален вестник, Загреб, LXXVI, 6. XII.1910, бр. 280
• Синдик, Художествен сепаратизъм по повод изложбата Медулич, Бел, 3. XII. 1910, бр. 24, с. 572
• Милчинович А., Изложба на изкуствата, Съвременник, Загреб, 1911, бр. 7. стр. 75, 141, 687.
• Kostaj Strajnic, За изкуството на занаята, Официален вестник, Загреб, LXXVII, 22. XII.1911. не. 293 – 294, стр. 3 – 4., XVII б
• Изложбата на изкуствата Кризманова, Официален вестник, Загреб, LX, 16. XII. 1911, с. 289. с. 4-ти
• LI, Салон Улрих, Съвременник, Загреб, VII, 1912, бр. 3, с. 270
• Chrysalis graphische Ausstellung, Agramer Tagblatt, Загреб, XXVII, 1. IV. 1912 г., бр. 76, стр. 2 – 4.
• Милчинович А., Салон Улрих, Съвременник, Загреб VII. 1912 г., бр. 3. с. 270
• Димитрие Митринович „Трафик изкуство“, по случай Четвъртата югославска художествена изложба, Савременик, Загреб, VII. 1912 г., бр. 3, § 668.
• Андрия Милчинович, Изложба на художествените занаяти, Официален вестник, Загреб, LXXVIII, 27. XII. 1912, бр. 299, стр. 1 – 2.
• Kveder Zofka, Изложба Krizman, Contemporary, Загреб, VIII. 1913, бр. 2, с. 106.
• Кръклек Густав, Впечатления от „Пролетен салон“, Официален вестник, Загреб, III, 4. IV. 1916, бр. 75. с. 3 – 4.
• Kršnjavi Iso, Хърватски пролетен салон, Официален вестник, Загреб, 8. IV.1916, бр. 79,
• Nehajev Milutin, Croatcher Kunstfruhllnq, Agramer Tagblatt, Загреб, XXXI, 15. IV.1916. не. 104, стр. 2 – 4.
• Луначек Владимир, Хърватски пролетен салон, Обзор, Загреб, L1X, 26. III. 1916 г., бр. 85, с. 2
• Откриване на пролетния салон, Обзор, Загреб. 26-и III. 1916 г., бр. 85
• Кръщение Iso, епилог към есенната изложба „Пролетен салон“ в салона „Улрих“, Народни вестници, Загреб, 11. XII. 1917. бр. 283, стр. 1 – 2.
• KF, Салон за модерно изкуство и пролет, Народни вестници, Загреб, 28. XI. 1917, бр. 273
• Антън Бранко Симич, Пролетен салон, Графика, Пластика, Лекции, Анка Кризманичева, Vijavica, Загреб, I. 1917 – 1918 г., бр. 1, стр. 1 – 5.

• Krklec, Gustav, Beleške sa umetničke izložbe na Rijeci, Glas Srba, Hrvata i Slovenaca. Zagreb, 18. VI. 1918, br. 120, str. 2.
• Strajnić, Kosta, Studije, Zagreb, 1918, str. 144 – 145.
• Lunaček, Vladimir, VII. izložba Proljetnog salona, Obzor, Zagreb, 31. XII. 1919, br. 307, str. 3.
• S-s., Moderne Kunst im kroatischen Fruhlinqso lon. Agramer Tagblatt, Zagreb, 24. XII. 1919, br. 339, str. 1 – 2.
• Lunaček Vladimir, Iz umjetničkog svijeta, Deveta izložba Proljetnog salona, Obzor, Zagreb, 31. X. 1920, br. 276,
• P. K., IX. izložba Proljetnog salona, Riječ, Zagreb, 27. X. 1920, br. 219, str. 2 – 3.
• R. L., VII. izložba Proljetnog salona, Riječ Srba, Hrvata i Slovenaca, Zagreb, II, 1920, br. 2, str. 2 – 3.
• S-s., Zwölf Ausstellung, Agramer Tagblatt, Zagreb, XXIII, 1920, br. 213, str. 1 – 3.
• Križanić, Petar, XII. izložba Proljetnog salona, Kritika, Zagreb, II, 1921, sv. 11 – 12, XI-XII, str. 445 – 446.
• Nehajev Milutin, Umjetničke izložbe, Proljetni salon, Jutarnji list, Zagreb, 12. X. 1921., str. 6.
• B., XVII. izložba Proljetnog salona, Vijenac, Zagreb, l, 1923, knj. II, str. 30 – 32.
• Milčinović Andrija, XVII. izložba Proljetnog salona u Umjetničkom paviljonu u Zagrebu, Slobodna tribuna, Zagreb, III, 9. VI. 1923, br. 486, str. 3 – 4.
• Milčinović Andrija, XVII. izložba Proljetnog salona u Umjetničkom paviljonu u Zagrebu, Vijenac, Zagreb, II, 1923, br. 1.
• Nehajev Milutin, Književnost i umjetnost, Izložba Proljetnog salona, Jutarnji list, Zagreb, XII, 8. VII. 1923, br. 4109, str. 7.
• D. Dr. F., XIX. Ausstellung des „Proljetni salon“ (Fruhjohrssclon), Zagreber Tagblatt, Zagreb, 1924, br. 126, str. 5.
• Lunaček Vladimir, Devetnaesta izložba Proljetnog salona, Obzor, Zagreb, LXV, 29. V. 1924, br. 144, str. 1.
• B. R., Izložba Proljetnog salona, Nova severna pošta, Subotica, III, 22. I. 1925, br. 409, str. 3.
• Deak Franjo, Ausstellung Anka Krizmanić-Paulić, Morgenblatt, Zagreb, XLII, 1927, br. 49, str. 6.
• Feller Vladimir, Kolektivna izložba gospođe Anke Krizmanić-Paulić, Vijenac, Zagreb, V, 1. III. 1927, br. 5, str. 123 – 124.
• Kasanin Milan, Šesta jugoslovenska umetnička izložba, Srpski književni glasnik, Beograd, 1927, knj. XXI, str. 532.
• Krenedić Kazimir, Izložba Anke Krizmanić, Novosti, Zagreb, XXI, 1927, br. 47, str. 7.
• Milčinović Andrija – iličin – Anka Krizmanić-Paulić, Riječ, Zagreb, XXIII, 17. II. 1927, br. 39, str. 8.
• Milčinović Andrija, Kolektivna izložba Anke Krizmanić-Paulić, Jutarnji list, Zagreb, XVI, 1927, br. 5402, str. 11.
• Rac Stanko, XXV. izložba Proljetnog salona, Vijenac, Zagreb, VII, 1927, sv. 7 – 8, str. 194 – 195.
• Schroeder Artur, (Predgovor u katalogu izložbe:) Grafika Yugoslavianska, Lwow, 1927.
• Kolektivna izložba Anke Krizmanić, Vijenac, Zagreb, V, 1927, knj. VII, br. 6.
• Izložba gospođe Anke Krizmanić Paulićeve, Hrvatska prosvjeta, Zagreb, XIV, 25. II. 1927, br. 3,
• Crteži Anke Krizmanić-Paulić, Novosti, Zagreb, 16. II. 1927, br. 27,
• Kolektivna izložba Anke Krizmanić, Vijenac, Zagreb, V, 1927, br. 6.
• Cvetišić Vjekoslav, Izložba karikatura Anke Krizmanić-Paulić, Jutarnji list, Zagreb XVII, 1928, br. 5745, str. 8.
• Deak Franjo, Karikaturausstellung Anka Krizmanić-Paulić, Morgenblatt, Zagreb, XLIII, 1928, br. 38, str. 6.
• Feller Vladimir, Izložba karikatura Anke Krizmanić-Paulić, Obzor, Zagreb, LXIX, 1928, br. 39. str. 3.
• Knoll P., Das wesendes Karikatur, Eine Führung durch die Ausstellung Anka Krizmanić-Paulić, Morgenblatt, 43, 14. II. 1928, br. 45,
• Milčinović Andrija, Dvije umjetničke izložbe, Slobodna tribuna, Zagreb, VIII, 1928, br. 751, str. 4
• Miše Jeronim, Slikarske izložbe, Književnik, Zagreb, 1928, br. 2, str. 64 – 65.
• M., Izložba karikatura Anke Krizmanić-Paulić, Riječ, Zagreb, 9. II. 1928, br. 32,
• Pandaković A., Izložba karikatura Anke Krizmanić-Paulić, Svijet, Zagreb, III, 1928, br. 7, str. 152.
• Warnier Raymond, Une artiste croate: Anka Krizmanitch, L'Europeo Centrale, Prague, 2, 10. III. 1928, br. 23,
• Izložba karikatura Anke Krizmanić-Paulić, Novosti, Zagreb, 8. II. 1928, br. 36,
• Babić Ljubo, Hrvatski slikari od impresionizma do danas, Hrvatsko kolo, Zagreb, 1929, knj. X, str. 188.
• Artistiki Chorwackie, Kobieta wspolczesna, Warszawa, III, 3. III. 1929, br. 9, str. 9 – 10.
• Bousquet Chouchette, Expositianes des Femmes Peintres et Sculpteurs de l'Ecole Froncclso des Illustrateurs du Livre et Salon d'Automne, Anka Krizmanić, Revue du Vrai et du Beau, Paris, 1930, br. 145, str. 8 – 11.
• M. K., Pola vijeka hrvatske umjetnosti, Grafika – žene slikari, Novosti, Zagreb, XXXIII, 1939, br. 4, str. 9.
• Đ. S., Uspjela izložba zagrebačke slikarice, Jugoslavenski list, Sarajevo, 19. V. 1940. br.117, str. 9.
• Kovačević Branko, Povodom izložbe gospođe Anke Krizmanić i gospođe Sofije Omčikus, Hrvatski glasnik, Split, III, 6. IV. 1940, br. 81, str. 12.
• X. Y., Slikarica Anka Krizmanić na svojoj kolektivnoj izložbi u Dubrovniku, Hrvatski glasnik, Split, 21. V. 1940, br. 118, str. 5.
• Uspjeh umjetničke izložbe u Gospiću, Lička sloga, Gospić, VII, 29. II. 1940, br. 4, str. 3.
• Izložba dviju slikarica, Večeras se u Salonu Galić otvara zajednička izložba zagrebačkih slikarica Anke Krizmanić i Sofije Omčikus, Novo doba, Split, XXIII, 2. IV. 1940, br. 77, str. 7.
• Izložba gospođa Krizmanić i Omčikus u Salonu Galić, Hrvatski glasnik, Split, III, 3. IV. 1940, br. 78.
• Izložba gospođa Krizmanić i Omčikus, Uspjela priredba dviju zagrebačkih slikarica kod Galića, Novo doba, Split, XXIII, 4. IV. 1940, br. 79, str. 8.
• Kolektivna izložba slikarskih radova hrvatske slikarice gospođe Anke Krizmanić u Sponzi, Dubrava, Dubrovnik, 11. V. 1940, str. 2.
• U Dubrovniku je jučer otvorena slikarska izložba gospođe Anke Krizmanić, Hrvatski glasnik, Split, 14. V. 1940, str. 7.
• Munk, Zdenka, Zapisi s izložbe Udruženja likovnih umjetnika Hrvatske, Vjesnik, Zagreb, 1947, 1. J.
• Kauzlarić Zlatko, Dojmovi s treće izložbe Udruženja likovnih umjetnika Hrvatske, Studentski list, Zagreb, IV, 1948, br. l, str. 5.
• R.P., Dojmovi s prve pokretne izložbe ULUH-a, Narodni list, Zagreb, 1. VII. 1950.
• Izložba Udruženja likovnih umjetnika Hrvatske, Žena u borbi, Zagreb, IX, 1951., br. 2.
• Gamulin Grgo, Slučajni susreti, Vjesnik, Zagreb, 18. XI. 1951.
• Kauzlarić Zlatko, Slike i gledaoci, Uz izložbu „Slika, kipova i grafike“ u Salonu ULUH, Studentski list, Zagreb, 1951.

• Изложба ULUH, Illustrated Herald, Загреб, 1. I. 1951 г.,
• JD PERC, ALEXANDER, Изложба на крайбрежните мотиви в Опатия, Književne novine, Загреб, 1952, 14.
• Изложби в провинцията, една забележителна инициатива, Vjesnik, Загреб, 11. XI. През 1952 г..
• Художествена изложба за работнически колективи в Загреб, Народен списък, Загреб, 7 март 1953 г.
• Фелер Мирослав, Портрети на Анка Кризманич, Художник на човешки лица, Младеж, изпълнен с обещания Живот, пълен с провал, Хералд в сряда, Загреб. 24 юни 1953 г.
• Frković Tatjana, Какво ни казва изложбата на Анка Кризманич? Жена в борбата, Загреб. IX. 1953, бр. 7
• Поповицки Натаса, Човекът в творчеството на Анка Кризманич, Народен списък, Загреб, 20 май 1953 г.
• Станчич Миленко, Изложба А. Кризманич, Vjesnik, Загреб. 17 май 1953 г.
• А. Кризманична изложба, Напред, Загреб, 22 май 1953 г.
• Вереш Саса, Една снимка от Анка Кризманич, Преди портрета на А. Б. Симич, изкуство и критика, Белград, II. 1954 г., бр. 5
• Изложби в Загреб, Народ, Загреб, 22 май 1953 г.
• Изложба на Анка Кризманич, архитектура, Загреб. 1953. бр. 2
• KM, Фестивал на федералното значение, Не само Загреб и Белград, но и другите ни културни центрове са дали важен принос за Дубровнишкия летен фестивал. Загреб, 17 август 1954 г.
• KM, Изложба на Анка Кризманич, Vjesnik, Загреб, 9 август 1954 г.
• М., Успехът на югославската графика, Vjesnik, Загреб, 15 юни 1954 г.
• Изложба на художници в Загреб, Летният фестивал в Дубровник, Дубровник, 16 юли 1954 г. бр. 3
• Графична изложба, Арбон, Швейцария, Човекът и Космосът, Загреб, I. 15 септември 1954 г.
• Предговор в каталога на изложбите: „Meisterwerke der Graphik und Zeichnung seit 1.900“, Jugoslawien, Arbon, 1954 г.
• Гагро Божидар, Живопис на пролетния салон 1916 – 1928, Животът на изкуството, Загреб, 1966, кн. 2. п. 54
• Гагро Божидар, Хърватска графика през първата половина на XX век, В каталога на изложбата „Югославска графика 1900 – 1950 г.“, Белград, Музей за съвременно изкуство, 1978 г.
• Matic-Panic Radmila, Библиографии и литература за художниците, В каталог на изложбата „Югославска графика 1900 – 1950 г.“, Белград. Музей на съвременното изкуство, 1978. стр. 252
• Малекович Владимир, Каталог на изложбите: „Експресионизъм от хърватската живопис“, Загреб, Арт павилион, 1980 г.
• Вереш Саса, Илирски площад, (Анка Кризманич – бижу в сянката), Vjesnik, Загреб, 20 април 1980 г.
• Баричевич Марина, жени – изящни художници, жена, Загреб. 1985, бр. 43 (5 – 6). стр. 67
• Burić Vlado, Old Good Painters, Свят, Загреб, 29 март 1985. с. 30
• Цветкова Елена, Как жените рисуват, Вечерния списък, Загреб, 28. II. 1985, с. 9
• Цветкова Елена, Нов поглед върху наследството, колко ценни са „изящните дами“, Večernji list, Загреб, 9 и 10 март 1985, с. 11
• Деполо Йосиф, Анка Кризманич – нервен опит на света. ОКО, Загреб, 4. VII. 1985 г.
• Jakic B., Жени на четката, Списък на Pozeski, Slavonski Brod. 31-ви X. 1985. p. 5
• Кусик Властимир, Рисунки от Анка Кризманич, Гласът на Славония. Осиек, 15. VIII. 1985 г.
• Кусин Весна, Жени в хърватската живопис, Vjesnik, Загреб, 20. IV. 1985. с. 9
• Mišković Đorđe, Изложба на Anka Krizmanić, Večernji list, Загреб, 12. VI. 1985 г.
• Пейч Матко, предговор в каталога на изложбите: „Северните хърватски живописци, родени през втората половина на 19 век“, Чаковец, Музей на Меджимурце, 1985 г.
• Пейч Матко, Изкуството е едно, Свят, Загреб, 29. III. 1985, с. 30 – 31.
• Реберски Иванка, век от палета, с изложбата „Сценични мотиви в опуса на Анка Кризманич“ в Загреб, Vjesnik, Загреб, 29. I. 1985 г.
• Реберски Иванка, предговор към логото на изложбата: „Анка Кризманич, рисунки на литокреки 1913 – 1944“, Загреб, галерия Ullrich, 1985 г.
• Ungaro Уважаеми, нестори на културата, ръката не слуша, вестникът (седем дни), 19 юли 1985 г.
• Рицар Драгица, сценични мотиви от Анка Кризманич, Меджимуре, Чаковец, 15 март 1985 г.
• Рисунки на Анка Кризманич, Vjesnik, Загреб, 12. VI. През 1985 година.
• Майстор на Литокрет, Vjesnik, Загреб, 19. VI. 1985, с. 9
• Танц и сцена, Vjesnik, Загреб, 20 март 1985 г.
• Домик Лиляна, Нашите действия, Търси снимки Анка Кризманич, Vjesnik, Загреб, Панорама в събота, 14. VI. През 1986.
• Домик Лиляна, Нашите действия, Намерени снимки, къде са карикатурите? Vjesnik, Панорама в събота, Загреб, 5. VII. 1986. с. 8
• Домик Лиляна, Анка Кризманич, Vjesnik, Vjesnik петък, 27 юни 1986 г.
• Došen Alida, Estate culturale fiumana: Ce n'e per tutti, La voce del'popolo, Риека, 25 юни 1986 г.
• Гамбар Мишевич Вера, предговор в каталога на изложбата: „Мотиви на танцова сцена в творчеството на художничката Анка Кризманич“, Риека, Център за култура, 1986 г.
• Leković Koraljka, Arrivano a passo di danza и disegni di Anka Krizmanic, La voce del'popolo, Риека, 2 юли 1986 г.
• Мароевич Тонко, Кръгът на живота, „Фолклорни мотиви на Анка Клцрнонич“, Етнографски музей в Загреб, Днес, Загреб, 1. IV. 1986, бр. 215, стр. 42
• Мифка-Профозич Наджа, Ново изложбено пространство, първа в серия изложби – рисунки на Анка Кризманич, Нови списък, Риека, 8 юни 1986 г.
• MR, Етнографски музей в Загреб „Фолклор и мотиви на Анка Кризманич, Vjesnik, Загреб, 7 март 1986 г., (3-то изд.), с. 14
• Радауш Рибарич Елка, предговор в каталога на изложбата: „Фолклор и мотивът и мнението на художничката Анка Кризмнич“, Загреб, Етнографски музей, 1986 г.
• Sp. Н., Седем десетилетия на работа (Анка Кризманич в Етнографския музей), Вечерни лист, 7 март 1986 г., с. 20
• Погребана художник и графика Анка Кризманич, Večernji list, Загреб, 7 ноември 1987 г.
• Гамулин Грго, Анка Кризманич в: „Хърватска живопис на 20 век“, том първи, Загреб, Напред, 19, с. 263 – 270
• Йендрич Д., умира художник и графичен художник Анка Кризманич Опус като пъзел, Večernji list, Загреб, 7 ноември 1987 г.
• Весна Мийович и Миодраг Джурич, Манипулация с безсилен художник, Арена, 4 ноември 1987 г., стр. 46 – 47
• Кусин Весна, In memoriam Анки Кризманич, Художник на интимността, Vjesnik, Панорама в събота, Загреб, 4 ноември 1987 г.
• Милюс Душан, Сватбата през деветдесетте години, Пъзелът на наскоро починалата художничка Анка Кризманич, Вечерни лист, Загреб, 7 ноември 1987 г.
• Весна Мийович и Миодраг Джурич, Усложнения след смъртта, Арена, 11 ноември 1987 г., стр. 22 – 23
• Кусин Весна, на когото плюе Анка Кризманич, Vjesnik, Загреб, 14 ноември 1987 г.
• Весна Мийович и Миодраг Джурич, снимки, дарени на града, Арена, 18 ноември 1987 г., стр. 50 – 51
• Матейчич Радмила, Анка Кризманич – неизвестни рисунки и акварели, Предговор в каталога на изложбите, Загреб, Ателие Либуша, 1987 г.
• Матейчич Радмила, Неизвестна Анка Кризманич, С рисунки и акварели в Ателие – „Libuša“ в Загреб, Večernji list, 1987 г. 7 ноември
• Милюс Душан, Делото на Анка Кризманич, за когото тя работи, Вечерни лист, 28, 29, 30 ноември и 1 декември 1987 г., Загреб
• Йендрич Д., In memoriam Anka Krizmanic OKO Загреб, 17 декември 1987 г.
• Pintar Nevio, Jasim Fazlic, Buksa Zeljko, The Elder Hunters (2), Апартамент за живота и гроба, Арена, 1 април 1989 г., стр. 28 – 29
• Реберски Иванка, Принос към валоризацията на живопистата от Анка Кризманич, Животът на изкуството, Загреб, кн. 45 – 46. 1989, с. 71 – 79
• Реберски Иванка, Анка Кризманич, Институт по история на изкуствата, Загреб, 1993 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол FAST GND LCCN IdRef VIAF WorldCat