Андрей Петкович
| Андрей Петкович | |
| български учен и руски дипломат | |
 Андрей и Константин Петкович | |
| Роден | 12 декември 1837 г. |
|---|---|
| Починал | 30 декември 1897 г. |
Андрей Димитриевич Петкович е български възрожденец, роден в заможно семейство във Велешко. Брат на Димитър Петкович и Константин Петкович.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Андрей Петкович е роден на 12 декември 1837 година в Башино село, тогава в Османската империя, негови братя са Димитър и Константин Петкович. Учителства във Велес в края на 40-те години на XIX век. От 1854 до 1860 година учи в Ришельовския лицей в Одеса. Завършва с докторска научна степен Юридическия факултет на Санктпетербургския университет през 1864 година.
Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в Яш поддържа преписка с основателите на Българското книжовно дружество в Браила. Титулярен руски консул в различни държави.
Публикува статии, преводи на басни и стихотворения в „Цариградски вестник" (1859-1860), сред които и песента „Глас от далечна земя“.[1][2]
Умира в Русия.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Александар Спасов, Константин и Андреја Петкович / „Разгледи“, бр. 14, Скопје 1955 (препечатано в: Нашето препознавање, Култура, Скопје 1971 и Истражувања и Коментари. Мисла, Скопје 1971);
- Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 519.
- ↑ Биография на Андрей Петкович, www.veles.gov.mk
