Андрей Парушев

Андрей Парушев
Народен представител в:
УС   II ВНС   

Андрей Дяков Парушев е виден български лекар практикувал в град Шумен преди и след Освобождението на България.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1847 г. в Шумен в семейството на абаджия. Първоначално учи в родния си град при Добри Войников и Анастас Гранитски. С материалната помощ на Маринчо Бенли продължава образованието си в Медицинското училище в Букурещ. Там в периода 1862 – 1868 г. учи фармация. Специализира в Торино, Италия и Франция (1868 – 1872 г.). От 1872 г. се установява в Шумен като окръжен лекар. Член и председател на читалището „Архангел Михаил“ (1874; 1877 – 1878 г.). Спомоществовател е на Българското книжовно дружество и Цариградското българско читалище. На Цариградската посланическа конференция (13 декември 1876 г.) русенските общественици връчват политически програми на дипломатите на Австро-Унгария, Франция и Англия. Сред авторите на тези програми, озаглавени „Желанията на българите“ и „Желания на българската нация“ е Андрей Парушев, който участва в тях по инициатива на БЦБО.

Участва при настаняването на бежанците от Ески Джумая (Търговище) след опожаряването на града от турските войски на 16 януари 1878 година.[2]

Сключил брак с Мария Димитриева, сестра на ген. Илия Димитриев. Имали са две деца, едно от които е починало малко, другото е Любица Андреева родена на 24 септември 1877 г. в Шумен.

След Освобождението организира и ръководи болницата в града и развива широка санитарно-противоепидемична дейност. Избран е за депутат в Учредителното събрание в Търново през 1879 година. Консерватор по убеждение. Отказва да подпише конституцията, след като му отказват да го пуснат в отпуска поради болест на сина му, и напуска събранието.[3] Народен представител и във 2 велико народно събрание. От 1880 година преминава на военна служба като началник на военната болница и дивизионен лекар. От 1890 г. застава начело на градската болница. В списъка на имащите право да бъдат избирани в Държавния съвет, но се класира на 40 място при изборите[4].

Умира на 12 май 1895 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • РИМ – Шумен. Отдел „Нова история“. Ф. Шумен и шуменци в националната духовна култура и наука, Инв. № 5305
  • Шпатов, Кр. Лекари – шуменци през Възраждането. В: Сб. Шумен и шуменско, кн. 3, Шумен, 1971, с. 82 – 84
  • Сб. 150 години Читалище „Добри Войников“, Шумен (1856 – 2006). В. Търново, 2006, с. 307

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 504.
  2. ↑ АНДРЕЙ ДЯКОВ ПАРУШЕВ
  3. ↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 205
  4. ↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 205
     Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Андрей_Парушев&oldid=12161484“.