Анастас Симеонов
| Анастас Симеонов | |
| български комунистически деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1958 г. |
| Семейство | |
| Баща | Симеон Сиин |
Анастас Симеонов Костов Сиин е български комунистически деец.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 14 април 1891 година в костурското село Мокрени, тогава в Османската империя, днес Варико, Гърция.[1] Негов баща е българският революционер Симеон Сиин, а чичо му е Никола Сиин. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание заедно със семейството си бяга в началото на 1905 година в Свободна България и се установява във Варна. По време на гимназиалното си обучение във Варна образува в есента на 1911 година с други деца от Македония първото македонско младежко дружество „Съзнание“, на което става председател. Взема участие в Първата световна война като офицер, но попада в плен в Леринско в 1919 година.[2] Преместен е в Солун, от където успява да избяга. В 1927 година заминава за Мокрени, за да представлява мокренци пред Междусъюзническата контролна комисия.[3]
Завръща се във Варна и се включва активно в комунистическото движение. Влиза в разузнавателна група, свързана със съветското консулство във Варна[4] и става началник на подрайон в града.[5]
Оставя ценни спомени за родния си край.[6] Умира през 1958 година във Варна.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - VII част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2012. с. 42 - 43.
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 27.
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 28.
- ↑ Простори, бр. 4, Издателство „Георги Бакалов“, 1973, стр. 88.
- ↑ Драгойчева, Цола, Стефан Желев. Повеля на дълга: спомени и размисли. Партиздат, 1972. с. 212.
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931.
- ↑ Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - VII част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2012. с. 9.
