Алцек Мишев

Алцек Мишев
Роден
8 октомври 1940 г. (83 г.)
Националност България
АкадемияВисш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“
Направлениесъвременно изкуство
Известни творбиSwimming across the Atlantic (1982)
СъпругаЕлеонора Ричи
Уебсайтalzekmisheff.net

Алцек Мишев (международно утвърденото изписване на името му е Alzek Misheff) е български и италиански художник концептуалист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1940 г. в Дупница. Завършва специалност „Живопис“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София (1966), а през 1971 г. заминава за Италия. През 1976 г. в книгата „Европа – Америка – различните авангарди“ на известен италиански критик са представени 30 европейски и 30 американски художници. Сред авторите от България са включени единствено Алцек Мишев и Кристо, вече заминал от страната. Алцек Мишев е сред участниците във фестивала „Процес – пространство“ в Балчик през 1999 г.[1]

През 2000 г. участва във Венецианското архитектурно биенале, а през 2007 г. във Венецианското художествено биенале.

Известни творби[редактиране | редактиране на кода]

„Преплуване на Атлантическия океан“ (1979 – 1982)[редактиране | редактиране на кода]

Най-известната творба на Алцек Мишев е пърформансът „Преплуване на Атлантическия океан“ (1979 – 1982). След 3-годишна работа и 12 изложби между Милано и Ню Йорк в периода 1979 – 1981 г. проектът достига крайната си точка по време на първото връщане на кораба „Куин Елизабет 2“ от военните действия и кризата в Окланд между 15 и 20 август 1981 г. Проектът е завършен в басейна на кораба по време на рейс между Англия и Ню Йорк, траещ 5 дни. В хода на тази самоиронично замислена акция художникът се оставя да го пренасят като златна рибка в аквариум – в малък контейнер, пълен с вода, той преминава през митническите пунктове на тръгване от Лондон, а после и при пристигането си в Ню Йорк. Всеки ден плува по 4 часа сутрин и 4 часа следобед в басейна на борда. Пърформансът е предходен от 12 изложби по темата и театрално представление. След осъществяването му художникът издава грамофонна плоча със специално композирана авторска музика (винилова плоча на 45 оборота).[2][3]

„Музика от небето“ (1979)[редактиране | редактиране на кода]

През 1979 г. пред катедралата в Милано в тъмнината са увиснали четири балона, всеки с диаметър 6 метра. От монтираните на тях високоговорители се носи „музиката на звездите“. Алцек Мишев взима фотографии на съзвездията Андромеда, Орион, Лира от института по астрономия в града, а в математическия факултет на университета в Пиза, екипът му сканира фотографиите и с компютър и синтезатор, който ги превръща в звуци. („Разбира се, не и в музикална композиция!“, казва сам художникът.) Варианти на тази инсталация/концерт Алцек Мишев прави и в Сан Франциско, Лос Анджелис и Генуа.[3]

„500 млади лица“ (1984)[редактиране | редактиране на кода]

През 1984 г. само за три месеца рисува серия от над 1300 портрета, всеки от които с размери 2 х 2 м, в акцията „500 млади лица“. Тогава в Милано, Рим, Торино, Болоня и Флоренция са фотографирани по 100 млади хора. Негативите са прожектирани върху листове със стандартния размер на билборд – 6 на 3 метра, и след това художникът свободно интерпретира всеки от тях с четка и черно печатарско мастило. Рисунките, с обща площ 5500 кв. м, са разлепени по улиците в петте града като рекламни плакати. На всяка от тях е изписано: „Кажете на... (следва името на човека), че неговият портрет е тук!“, а на всеки от участниците с телеграма е съобщено на кое място може да види лицето си.[3]

„Концерт за сопрано и оркестър на един художник немузикант“ (1989)[редактиране | редактиране на кода]

През 1976 г. художникът се опитва да събере музиката и живописта чрез един жест. Слага микрофон в четката и при всяко докосване върху платното се получава и шум. Така ръката създава едновременно звуци и изображение. Но това все още не е музиката, която той търси. Мишев се занимава с технологии, записва музика от чупене на чаши, от абстрактни звуци. В Калифорния се запознава с Дон Букла, който заедно с Роберт Муг е един от първите изобретатели на електроакустични инструменти. През 1989 г. в театър „Манцони“ в Милано е премиерата на „Концерт за сопрано и оркестър на един художник немузикант“. Дирижира Михаил Ангелов, а пее съвсем младата тогава Александрина Пендачанска.[3]

„Настъпващата истина на чувството“ (2000)[редактиране | редактиране на кода]

През 2000 г. директор на архитектурното биенале във Венеция е Масимилиано Фуксас, темата е „По-малко естетика, повече етика“. Алцек Мишев, облечен във фрак, с лявата си ръка дирижира импровизацията на един квартет, а с дясната свири с изобретената от екипа на Дон Букла в Калифорния виртуална клавиатура във вид на диригентска палка – контролер с инфрачервени лъчи. Малко след началото влиза в прозрачен цилиндър, пълен с вода, в която плуват малки червени риби. Художникът продължава да свири и под водата, като самият той се гмурка из нея, а в края на всяка музикална фраза се показва на повърхността, за да си поеме въздух. Накрая излиза от цилиндъра и целият мокър, с виртуалната клавиатура в ръката си изпълнява кратък валс пред зрителите.[3]

Пърформанси и изложби[редактиране | редактиране на кода]

Лични изложби, пърформанси, участия в биеналета[редактиране | редактиране на кода]

  • „Trigon Biennale“ – Museo d’ Arte Contemporanea, Graz, 1975
  • „Putting on and Taking off“ – Galleria Bocchi, Milano, 1975
  • „Come si può volare con le pinne“ – Centro Pozzo Bonelli, Vermezzo, Milan, 1975
  • „Blowing Bubbless“ – 80 Langton Street gallery, San Francisco, 1978
  • „The stimming pool“ – Dov’è la tigre gallery, Milan, 1978
  • „The Mole“ – Notation gallery, Toronto, 1978
  • „Representing the Problem“ – Optica gallery, Montreal, 1978
  • „Blowing bubbles“ – Western Front gallery, Vancouver, 1979
  • „Music from the Sky I“ – Piazza del Duomo, Milan, 1979
  • „Music from the Sky II“ – Mills College, San Francisco, 1979
  • „Music from the Sky III“ – Irvine University, Los Angeles, 1979
  • „Cocktail party“ – Solari swimming pool, Milan, 1980
  • „Diary of Swimming across the Atlantic“ – F. Parenti Theatre, Milan, 1980
  • „Diary of Swimming across the Atlantic“ – Piazza della Vittoria, Pavia, 1980
  • „Diary of Swimming across the Atlantic“ – Piazza del Municipio, Ferrara, 1980
  • „Slide show“ – Collective for living cinema, New York, 1981
  • „Mille dollari per la traversata“ – Collective for living cinema, New York, 1981
  • „Twelve Portraits and a Cruise“ – Borgogna gallery, Milano, 1981
  • „Swimming Across the Atlantic“ – swimming pool of Queen Elizabeth II, 1982
  • „Dripping from the swimmer“ – Painting and Sculpture museum, Grenoble, 1985
  • „Six big Portraits“ – Francoise Lambert gallery, Milan, 1986
  • „European MasterOrchestra“ – m9x3 painting – Museum of Modern Art, Seul, 1988
  • „Talea, a sculpture in the Carlsbad desert“ – New Mexico, 1989
  • „Concerto per soprano e orchestra“ – Teatro Manzoni, Milano, 1989
  • „A portrait per day – 365 faces“ – Capodimonte museum, Naples, 1991
  • „Seven marvellous Temples“ – Paintings and Projects of Architecture – IULM University, Milan, 1995
  • „The mermaids of Po“(with Don Buchla) – Antiche Terme, Acqui (Al), 1996
  • „Life portrait of Pierre Restany“ – Fondazione Mudima, Milan, 1997
  • „Pioggia without thunders and Miss Viola in yellow lemon“ – Out-Off Theatre, Milano, 1998
  • „Opera Totale 4“ – Toniolo Theatre, Venice-Mestre, 1998
  • „Music for Swimming across the Pacific“ – Franco Parenti Theatre, Milano, 1999
  • „Cantico 2000“ – Permanente museum, Milano, 2000
  • „Proliferating truth of sentiment“ – Biennial of Architecture, Venice, 2000
  • „Santa Maria Nuova Musica Festival“ (An), 2001
  • „Sunday Concert“, Palazzo Thea, Acqui (AL), 2001
  • „Improvvisation with Euroasian Philharmonic Orchestra“ Seul – sala Puccini, Conservatorio G. Verdi, Milan, 2001
  • „Crossing the Italian border, august 28th 1971“ – Gonzaga Institute, Milan, 2002
  • „The mermaids of Po“ – Teatro Municipale, Casale Monferrato, 2003
  • „Velvet hands“ – Auditorium di Milano, 2003
  • „The garden of Spartacus“ (con Teodossii Spasov) – Arsenale theatre, Milan, 2003
  • „Human technology“ – Triennale, Milan, 2004
  • „Concert for Stradivari violin, Disklavier piano and a quarted of ringtone-strings“ – PAC, Padiglione d’Arte Contemporanea, Milan, 2005
  • „4 compositions and improvisations for forty flutes and two pianos“ – Castello di Rivara(To), 2005
  • „Concert by Alzek Misheff and his Swimmers“ – Teatro Fraschini, Pavia, 2006
  • „Fonofigura: Joseph Beuys“ – Arsenale Spazio Thetis, Venice Biennial, 2007
  • „Scambiarsi un suono di pace“ – Harmonia Mundi per Joseph Beuys – ending concert in Nuovo Arsenale 52th Venice biennial, 2007
  • „Swimming Across The Atlantic – 25 years later“ – „Villa Croce“ Contemporary musem and Museum of the Sea, Genoa, 2007
  • „Sanctus Guido Aquensis“ – music reenactment, Chiostro della Canonica, Acqui Terme, 2008
  • „Gli alberi Fubine – dipinti al verderame“, Fubine (AL), 2008
  • „Preludio Piano City“ – Caserma Magenta, Milan, 2011

Градски акции[редактиране | редактиране на кода]

  • „Swimming across Milan“ – Milan, 1984 (mq 1.800)
  • „50 faces from Stazione Garibaldi“ – Milan, 1984 (mq 200)
  • „500 young faces from Milan, Florence, Turin, Bologna and Rome“, 1984 (mq 5,371)
  • „150 faces from Grenoble“ – Grenoble, 1985 (mq 250)
  • „The Great Yellow Bicycle“ – Milan, 1987 (mq 360)
  • „To paint the advertising“ – Milan, 1987 (mq 310)
  • „Alzek Misheff invites you to keep the subway clean“ – Subway of Milan, 1993

Участие в колективни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • „April Meeting“ – Museum of Contemporary Art, Belgrade, 1976
  • „03-23-03“ – Museo d’Arte Contemporanea, Montreal, 1977
  • „Quadriennale“ – Roma, 1977
  • „Lo spazio della memoria“ – Galleria Blu, Milano, 1977
  • „L’attualità nell’arte in Italia“ – Galleria Civica d’Arte Moderna, Gallarate, 1989
  • „Cantico 2000“ – Museo della Permanente, Milano, 2000
  • „La Bellezza“ – Museo della Permanente, Milano, 2006

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • A. Misheff, Scuse giustificazioni ed altre storie. Ed. Gamma, Milano, 1976;
  • A. B. Oliva, Europa America-the different avant-gardes. Ed. F. M. Ricci, Milano, 1976;
  • L. Ingapin, Performers. Ed. Mastrogiacomo, Padova, 1979;
  • A. Misheff, Le mie bugie. Ed. Dov’è la tigre, Milano, 1979;
  • A. Misheff, La traversata dell’Atlantico a nuoto. Ed. Mazzotta, Milano, 1982;
  • Dripping from the swimmer – ed. Museo di Pittura e Scultura, Grenoble, 1985;
  • A. Misheff, Pittura amplificata. Ed. Giancarlo Politi, Milano, 1986;
  • Alzek Misheff – Progetti e dipinti – 1979/1989. Ed. Mazzotta, Milano, 1989;
  • Alla scoperta dell’acqua calda, Alzek Misheff, ed. La corte del verderame, 2013.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „Концертно рисуване“ демонстрира в Балчик художникът Алцек Мишев“, интервю на Елена Владова, LiterNet, 14 май 2000 г.
  2. ↑ Steve Yohanan, „Swimming as a Novel Paradigm for Virtual Environment Navigation“, yohanan.org. ((en))
  3. ↑ а б в г д Мариана Светославова, „Алцек Мишев: до авангарда и назад“, Портал за култура, изкуство и общество, 11 ноември 2015 г.
  4. ↑ „Alla scoperta dell'acqua calda con il Maestro Misheff“ Архив на оригинала от 2016-02-25 в Wayback Machine., Lancora.eu, 01/31/2013. ((it))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алцек_Мишев&oldid=11953705“.