Алфонсус ди Гимараинс
| Алфонсус ди Гимараинс | |
| бразилски поет | |
 Портрет на Алфонсус ди Гимараинс от Лауделино Фрейре, края на 19 век | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | Мариана, Минас Жерайс, Бразилия |
| Учил в | Университет на Сау Паулу |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Направление | Символизъм Неоромантизъм |
| Течение | символизъм, Неоромантизъм |
| Известни творби | „Dona Mística“ (1894) |
| Семейство | |
| Баща | Албино да Коста Гимараинс |
| Майка | Франциска ди Паула Гимараинс Алвим |
| Съпруга | Зенаиде ди Оливейра |
| Деца | 14 |
| Алфонсус ди Гимараинс в Общомедия | |
Алфонсус ди Гимараинс (на португалски: Alphonsus de Guimaraens), псевдоним на Афонсу Енрики да Коста Гимараис, е бразилски поет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 24 юли 1870 г. в Ору Прету, щата Минас Жерайс, в семейство на търговец. През 1894 г. завършва право в Юридическия факултет на Сау Паулу. На следващата година заминава за Рио де Жанейро, където се запознава с поета Жуау да Круз е Соуза и започва да публикува собствени стихове, силно повлияни от символизма.[1]
През 1897 г. се жени за Зенаиде ди Оливейра, с които има 14 деца, две от които стават писатели: Жоао Алфонсус (1901 – 1944) и Алфонсус ди Гимараинс Фильо (р. 1918).[1]
През 1906 г. става съдия на Мариана, Минас Жерайс. Практикува на тази позиция до края на живота си.
Алфонсус ди Гимараинс умира на 15 юли 1921 г. в Мариана.[1]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Septenário das Dores de Nossa Senhora e Câmara Ardente (1899)
- Dona Mística (1899)
- Kiriale (1902)
- Pauvre Lyre (1921)
- Издадени посмъртно
- Pastoral aos crentes do amor e da morte (1923)
- Escada de Jacó
- Pulvis
- Salmos da noite
- Poesias (1938).
- Jesus eu sei que ela morreu, Viceja...
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в ((en)) Guimaraens, Alphonsus de (1870 – 1921) // Enciclopédia Literatura Brasileira. Архивиран от оригинала на 2014-08-12. Посетен на 2017-09-17.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
