Алтиплано
| Алтиплано | |
 Самолетна снимка на Алтиплано в Перу | |
  Местоположение на картата на Южна Америка | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Южна Америка |
| Част от | Анди |
| Алтиплано в Общомедия | |
Алтиплано (на испански: Altiplano, буквално високо плато) е западната понижена част на вътрешните плата в Централноандийската планинска земя. Това е най-обширното високопланинско плато в света след Тибет. Разположено е на териториите на Перу, Боливия и много малка част в Чили, между 16° и 22° ю.ш.[1]
Геоложки строеж, релеф[редактиране | редактиране на кода]
Ниските части на Алтиплано са запълнени с мощен слой, от предимно континентални седименти, с възраст около 10 млн. години. В релефът му преобладават обширните котловини, разположени на 3300 – 3800 m н.в., дъната на които са заети от плейстоценски и съвременни езера (Титикака, Поопо и др.), солончаци, издигнати акумулативни равнини, вулканични плата и отделни планински масиви с височина до 5300 m.[1]
Климат, води, растителност[редактиране | редактиране на кода]
Климатът е високопланински, тропически, характеризиращ се със сравнително суха зима на север с годишна сума на валежите 500 – 700 mm и средни месечни температури от 6° до 11°С. На юг климатът е полупустинен и пустинен с годишна сума на валежите под 300 mm. Целият район на Алтиплано е с вътрешен речен отток, като основната река е Десагуадеро, изтичаща от езерото Титикака и вливаща се в езерото Поопо. Северните му части са заети от коилова степ (т.н. „халка“), а южните – от пустинна растителност (т.н. „пуна“). Алтиплано е най-населената област на Боливия.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В древността тези земи са били част от мощната империя на инките. През 1545 г. испанските колонизатори започват да унищожават местните богатства. Първата карта на региона е направена след експедиция през 1853 г.
