Алкивиад
| Алкивиад Ἀλκιβιάδης | |
| древногръцки политик и военачалник | |
 | |
| Роден | около 450 г. пр.н.е. |
|---|---|
| Починал | 404 г. пр.н.е. |
| Семейство | |
| Род | Алкмеониди |
| Алкивиад в Общомедия | |
Алкивиад (на старогръцки: Ἀλκιβιάδης, Alkibiádēs; Alkibiades) е виден атински политик, оратор и военачалник.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Син е на Клиний, роден към 450 г. пр.н.е., възпитаник на Перикъл, ученик и приятел на Сократ. Произлиза от прочутата атинска аристократична фамилия Алкмеониди.[1]
Той е син на Клейний († 447 пр.н.е.)[2] и Дейномахе. Перикъл е братовчед на Дейномахе. След смъртта на баща му в битката при Коронея (447 пр.н.е.), той расте в дома на чичо си Перикъл.
Аристократ по рождение и вкусове, с привлекателна външност и силен интелект, но егоист, суетен и безскрупулен, той учудва съотечествениците си с дръзкия си либерализъм и скоро спечелва голямо политическо влияние. Стратег през 417 пр.н.е. заедно с Никий, той предложил през 415 пр.н.е. да се предприеме военната сицилианска експедиция, след като е избран за един от предводителите на армията, а политическите му противници го обвиняват, че пародира Елевзинските мистерии и че е изпочупил статуите на бог Хермес, но той отказва да се върне в Атина, за да се оправдае. Осъден задочно на смърт, избягва при спартанците и ги съветва да поддържат Сиракуза и да завземат Декелея в Атика, като сам той разбунтува Йония срещу Атина.
Изложен на завистта на спартанските военачалници, той се оттегля при сатрапа Тисаферн (412 пр.н.е.), после се свързва с политическите фракции в Атина; налага чрез ескадрите в Самос и Хелеспонта, останали верни на демокрацията от 411 пр.н.е., да го признаят за свой водач и издейства завръщането си след падането на режима на Четиристотинте. Победител при Абидос (411 пр.н.е.) и при Кизик (410 пр.н.е.), господар на Византион (409 пр.н.е.), той се връща триумфално в Атина през 407 пр.н.е. Но претърпява неуспех в други военни експедиции и се налага да избяга в Тракия (406 пр.н.е.), където е убит по внушение на Тридесетте тирани (404 пр.н.е.). Плутарх му е посветил един от своите „Успоредни животописи“.
Други[редактиране | редактиране на кода]
- В Успоредни животописи Плутарх описва живота на Алкивиад, наред с този на Кориолан († 488 пр.н.е.).[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Плутарх, Alkibiades, en.wikisource.org
- ↑ Херодот, Histories Histories, 8.17
- ↑ Плутарх: The Life of Coriolanus
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Walter M. Ellis: Alcibiades. Routledge, London u. a. 1989, ISBN 0-415-00993-6 (Classical Lives).
- David Gribble: Alcibiades and Athens. A Study in Literary Presentation. Clarendon Press, Oxford 1999, ISBN 0-19-815267-1 (Rezension).
- Jean Hatzfeld: Alcibiade. Étude sur l'histoire d'Athènes à la fin du 5. siècle. 2. Édition. Presses Universitaires de France, Paris 1951.
- Herbert Heftner: Alkibiades. Staatsmann und Feldherr. WBG, Darmstadt 2011, ISBN 978-3-89678-732-3. (Rezension H-Soz-u-Kult) / (Rezension
- Donald Kagan: The Peloponnesian War. Viking, New York u. a. 2003, ISBN 0-670-03211-5
- Gustav Adolf Lehmann: Alkibiades Nr. 3. Hubert Cancik, Helmuth Schneider: Der Neue Pauly. Enzyklopädie der Antike. Band 1: A–Ari. Metzler, Stuttgart u. a. 1996, ISBN 3-476-01471-1, Sp. 500 – 502.
- Wolfgang Schuller: Alkibiades. Kai Brodersen: Große Gestalten der griechischen Antike. 58 historische Portraits von Homer bis Kleopatra. Beck, München 1999, ISBN 3-406-44893-3, S. 337 – 346 und 481f.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||
|
